— Майко мила! — възкликва племенницата ми. — За бога, Джей, какво правиш?
— Наистина не трябваше да идвате — казва ми той спокойно и хладно. — Сега нямам друг избор. — Замахва с пистолета към мотела. — Хайде, елате да си поговорим.
Да бягаме! Но къде! Ако аз хукна, Джей като нищо ще тегли куршума на Луси. Ще ме застреля в гръб. Той вдига оръжието и го насочва към гърдите на Луси, после разкопчава кобура й. Друг може и да не знае, но Джей със сигурност е наясно какво има в него. Взима ми дамската чанта и ме претърсва, като хубавичко ме опипва колкото да ме унизи, да ме постави на място, да позлорадства от яростта, изписала се върху лицето на Луси, която не го изпуска от очи.
— Недей! — казвам му тихо. — Още можеш да спреш, Джей.
Той се хили и по лицето му, което може да е на грък, може да е на италианец, може да е и на французин, се изписват злост и гняв. Бев Кифин също идва при нас и присвива очи срещу мен. Облечена е в същото карирано червено яке както по-миналата седмица, косата й е сплъстена, сякаш тя току-що става от леглото.
— Бре, бре, бре! — възкликва жената. — Някои хора не разбират от дума, че не са добре дошли — плъзга тя очи към Джей.
И без да ми казват, разбирам, че са любовници, и всяка думица, която Джей ми е нашепвал, се превръща във фарс. Сега вече знам защо агент Джилисън Макинтайър е била озадачена, когато й споменах, че мъжът на Бев Кифин е шофьор на камион във фирма „Овърланд“. Макинтайър е работила там под прикритие. Била е уж счетоводителка. Преглеждала е всички отчети. Все е щяла да знае, ако има служител на име Кифин. Единствената връзка с престъпната транспортна фирма, забъркана в незаконна търговия, е самата Бев Кифин, а наркотиците и оръжието са на клана Шандон. Отговори. Вече разполагам с тях, но е твърде късно.
Луси върви с каменно лице току до мен. Дори не трепва, докато под дулото на пистолета минаваме покрай ръждясали каравани, за които подозирам, че не току-така са без обитатели.
— Лаборатории за дрога — казвам на Джей. — Тук произвеждате наркотици, нали? Или просто държите бойни карабини и други нещица, които после пласирате на черно и с които убивате хора.
— Млъквай, Кей — казва ми тихо той. — Погрижи се за нея, Бев — кима Джей към Луси. — Намери й хубава стая и се постарай да не й липсва нищо.
Кифин се подсмихва. Потупва с пушката Луси отзад по крака. Вече сме при мотела и аз оглеждам спрените коли, но не откривам и следа от друго човешко същество. В съзнанието ми като светкавица изниква Бентън. Сърцето ми бие като обезумяло, след като си давам сметка какво всъщност е станало. Бони и Клайд. Наричахме така Кари Гретхен и Нютън Джойс. Двамата убийци. Още от самото начало бяхме повече от сигурни, че тъкмо те са убили Бентън. Но така и не разбрахме с кого е имал той среща онзи следобед във Филаделфия. Защо е отишъл сам и не е казал на никого от нас? Не беше чак толкова глупав, та да не ни предупреди. Не би се съгласил да се срещне с Кари Гретхен и Нютън Джойс, дори с непознат, обещал уж да му предостави сведения. Все пак се е опитвал да хване дирите на такава обиграна, хитра и зловеща серийна убийца като Кари. Спирам на паркинга, а Кифин отваря вратата и чака Луси да влезе преди нея в една от стаите. Стая четиринайсета. Луси дори не се обръща да ме погледне и вратата се затваря след нея и Кифин.
— Ти си убил Бентън, нали, Джей? — заявявам аз, все едно това е установен факт.
Той слага ръка върху гърба ми, както е насочил пистолета и го е опрял в мен, после ми казва да отворя вратата. Влизаме в стая петнайсета, същата, където Кифин ме въведе, когато искаше да ми покаже какви матраци и спално бельо използва в дупката си.
— Ти и Брей — допълвам аз. — Заради това тя е изпращала писмата от Ню Йорк, та да излезе, че са от Кари и Бентън да реши, че са писани от същия град, където тя е излежавала присъдата си.
Джей затваря вратата и замахва почти уморено с пистолета, сякаш му досаждам и му е неприятно.
— Сядай.
Извръщам очи към тавана, да видя има ли болтове. Питам се къде ли е пистолетът с горещ въздух и дали и той е част от съдбата ми. Стоя без да се помръдвам при шкафа с Библията — тази тук не е отворена на никаква глава, била тя за суетата или за друго.
— Просто искам да знам дали съм преспала с човека, убил Бентън — гледам аз Джей право в очите. — Ще ме убиеш, нали? Хайде де! Но вече го направи веднъж, когато уби Бентън. Така че можеш да ме убиеш повторно, Джей.