Колкото и да е странно, не изпитвам страх, само примирение. Боли ме, мъчно ми е за моята племенница и чакам изстрелът да разлюлее стените.
— Защо не я оставиш на мира? — питам напосоки, а Джей знае, че говоря за Луси.
— Не аз съм убил Бентън — отвръща той и ме гледа с безжизненото лице на човек, който, без да му мигне окото, е готов да отиде и да застреля на място президент. Бледо като платно, безизразно като на зомбиран. — Убиха го Кари и онзи мухльо, нейният приятел. Аз само се обадих.
— Обадил си се?
— Обадих се на Бентън за срещата. Не беше трудно. Все пак съм агент — напомня ми той злорадо. — От там нататък Кари пое нещата в свои ръце. Кари и онзи психар, с когото се беше хванала.
— Значи си му заложил капан — казвам. — Вероятно си помогнал на Кари и да избяга.
— Тя не се нуждаеше много от помощ. Съвсем мъничко — уточнява безизразно той. — Беше като мнозина в тоя бизнес. Бита карта. Беше се изчерпала. Песента й бездруго беше изпята.
— Забъркан си в семейните далавери, нали, Джей? — впивам очи в него.
Той държи пистолета до хълбока си, подпрял се е на вратата. Не го е страх от мен. Приличам на опъната до скъсване тетива, надавам ухо да чуя какво става в съседната стая.
— Всички тия убити жени, с колко от тях първо си спал? Както със Сюзан Плес — клатя аз глава. — Я кажи, помагаше ли на Шандон, или той просто те е следял и се е задоволявал с огризките?
Джей ме пронизва с поглед. Напипала съм истината.
— Знаеш ли, прекалено млад си, за да бъдеш Джей Тали, който и да е той — казвам му след това. — Джей Тали без второ име. И изобщо не си следвал в Харвард, съмнявам се да си живял и в Лос Анджелис, дори като малък. Той ти е брат, нали, Джей? Онзи ужасен урод, самообявил се за върколак. Брат ти е и твоята ДНК е толкова близка до неговата, че при обичайно изследване човек би могъл да ви помисли за еднолични близнаци. Знаеше ли, че при такова изследване твоята ДНК е същата като неговата?
Плисва го ярост. Суетният, красив Джей не иска и да мисли, че неговата ДНК е дори сходна с тази на грозотията Жан-Батист Шандон.
— И трупът в товарния контейнер. Онзи, който ни помогна да повярваме, че е уж на брата, на Тома. И неговата ДНК е твърде сходна, но не като твоята — твоята ДНК от семенната течност, която си оставил в тялото на Сюзан Плес, преди тя да бъде направена на кайма. Тома роднина ли ви е? Не ви е брат, значи? Какъв тогава? Братовчед? И него ли уби? Кой го удави в Антверпен, ти или Жан-Батист? А после ме прилъга да дойда в Интерпол, но не защото си искал да ти помогна в разследването, а за да видиш какво зная. За да се увериш, че не съм разбрала онова, до което Бентън явно малко по малко се е добрал: че и ти си от клана Шандон — казвам аз, а Джей дори не трепва. — Вероятно си мозъкът в далаверите на баща си и заради това си се набутал в органите на реда — за да действаш под прикритие, като шпионин. Един бог знае колко сведения си потулил и колко информация си предал, понеже си бил наясно какво ще предприемат добрите и си им забивал нож в гърба. — Пак клатя глава. — Пусни Луси — натъртвам за кой ли път. — Ще направя каквото кажеш. Но нея пусни.
— Не мога.
Той дори не понечва да оспори онова, което съм казала.
Поглежда към стената, сякаш вижда през нея. Долавям, че се пита какво ли става в съседната стая, защо е толкова тихо. Нервите ми са опънати до скъсване. „Моля те, Господи! Много те моля! Поне направи така, че да стане бързо. Не допускай Луси да се мъчи.“
Джей пуска резето и слага предпазната верига.
— Събличай се — казва ми вече без да се обръща към мен по име. По-лесно е да убиваш хора, лишени от самоличност. — Не се притеснявай — добавя ни в клин, ни в ръкав. — Няма да те докосна и с пръст. Просто трябва да направя така, че да изглежда друго.
Извръщам се към тавана. Джей знае какво си мисля. Пребледнял е, целият е плувнал в пот, когато издърпва едно от чекмеджетата на шкафа и вади оттам няколко болта и пистолет с топла струя, червен.
— Защо? — питам го аз. — Защо точно тях?
Имам предвид двамата мъже, за които вече съм убедена, че са убити от Джей.
— Хайде, завинти ги на тавана — подканя той. — Ей там, в гредата. Качвай се на леглото, завинти ги и без номера! — Слага болтовете на леглото и ми кима да ги взема и да изпълня каквото ми е казал. — Неизбежно е, когато някой си пъха носа където не му е работа.
Вади от чекмеджето парцал и въже. Аз стоя, без да се помръдвам, и го гледам. Болтовете блещукат като калай върху леглото.