— Да — отвръщам аз. — Колкото и да е тъжно.
— Можете ли да ни дадете пример на случай, когато дете е било примамвано с храна или бонбони?
— Преди няколко години докараха трупа на осемгодишно момченце — посочвам случай от собствената си практика. — При аутопсията установих, че детето се е задушило, когато насилникът го е принудил да прави орална любов. От стомахчето извадих дъвка, доста голяма. Оказа се, че мъжът — съсед на момченцето, му е дал четири лентички дъвка „Дентин“. Накрая си призна, че го е убил.
— Значи въз основа на дългогодишния си опит имахте всички основания да се притеснявате, когато намерихте в стомахчето на Бени пуканки и хотдог — заявява Бъргър.
— Точно така. Усъмних се — отвръщам аз.
— Продължете, ако обичате, доктор Скарпета — подканя прокурорката. — Какво се случи, когато си тръгнахте от ловджийската площадка и поехте по пътеката през гората?
Сред съдебните заседатели има една жена. Седи на първата редица, втората отляво е и ми прилича на мама. Много пълна е и сигурно наближава седемдесетте, облечена е безвкусно, в черна рокля на големи червени цветя. Не сваля очи от мен и аз й се усмихвам. Изглежда ми добрячка, разумна и трезвомислеща, и съм много доволна, че мама е чак в Маями, а не тук. Сигурно няма и представа какво ми се случва. Не съм й казала. Болнава е, само това оставаше сега да се притеснява и за мен. Пак се извръщам към съдебната заседателка с рокля на щамповани цветя и описвам какво се е разиграло в мотел „Форт Джеймс“.
Бъргър ме приканва да разкажа повечко за Джей Тали, как сме се запознали в Париж и сме се сближили. Докато ми припомня да не забравя едно или друго и прави заключения, прокурорката не подминава и наглед необяснимите събития, разиграли се, след като Шандон ме е нападнал: изчезването на секача, който съм купила, за да проверя отпечатъка, ключът от къщата ми, намерен в джоба на Мич Барбоса, когото изобщо не съм познавала. Бъргър пита дали Джей е влизал някога в дома ми, а той, разбира се, е влизал. Значи е имал достъп до ключа и до алармата. Имал е достъп и до веществените доказателства. Да, имал е, потвърждавам аз.
Значи Джей Тали е имал изгода да натопи мен и да размие вината на брат си, нали така? Бъргър пак спира на едно място и се вторачва в мен. Не знам как да й отговоря. Когато ме е нападнал в мотелската стая и ми е запушил устата, съм го одрала по ръката, така ли?
— Помня, че се съпротивлявах — отвръщам аз. — А после имах кръв под ноктите. И кожа.
— Кожата не беше ваша, така ли? Възможно ли е по време на боричкането да сте се одрали?
— Не, не е възможно.
Прокурорката се връща при писалището и прехвърля книжата, за да намери поредното заключение от лабораторните анализи. Бъфорд Райтър сякаш се е вкаменил, седи като глътнал бастун. ДНК на късчетата кожа под ноктите ми не съвпада с моята ДНК. Затова пък е същата като ДНК на лицето, оставило семенната течност във влагалището на Сюзан Плес.
— А това по всяка вероятност е Джей Тали — отбелязва Бъргър с кимане и продължава да ситни напред-назад. — И така, офицер от службите на реда е имал полово сношение с жена малко преди тя да бъде убита по най-жесток начин. ДНК на този мъж е много сходна с ДНК на Жан-Батист Шандон, от което почти със сигурност можем да заключим, че Джей Тали е близък роднина, по всяка вероятност брат на Жан-Батист. — Допряла пръст до устните си, прокурорката прави още няколко крачки. — Знаем със сигурност, че Джей Тали всъщност не се казва така. Че това е една огромна лъжа. Той би ли ви, доктор Скарпета?
— Да. Удари ме през лицето.
— Завърза ли ви за леглото очевидно с намерението да ви изтезава с пистолет с топъл въздух?
— Останах с такова впечатление.
— Нареди ли ви да се съблечете, запуши ли ви устата, канеше ли се да ви убие?
— Да. Даде ми да разбера, че ще ме убие.
— А защо не го е направил, доктор Скарпета? — казва Бъргър така, сякаш не ми вярва.
Но това е за пред другите. Тя ми вярва. Знам го.
Поглеждам съдебната заседателка, която прилича на мама. Обяснявам, че след като Джей ме е завързал и ми е запушил устата, ми е било много трудно да си поемам въздух. Обзела ме е паника, от което дишането ми е станало съвсем повърхностно и не съм си набавяла достатъчно кислород. Носът ми се е издул, от него е течала кръв, парцалът в устата ми е пречел да дишам. Припаднала съм, а когато съм се окопитила, Луси е била в стаята. Явно тя ме е развързала и ми е отпушила устата, а Джей Тали и Бев Кифин ги е нямало.