— Сигурно — отвръщам аз.
— Затова ще ви питам без заобикалки. — Жената се е втренчила в мен и притиска с две ръце големия зелен бележник. — Вие ли го направихте? Вие ли убихте оная полицайка?
— Не, госпожо. Не съм я убила аз — натъртвам силно, както никога досега в живота си.
Чакаме реакция. Всички са притихнали, никой не проронва и дума, не задава въпроси. Съдебните заседатели са готови с решението си. Джейми Бъргър отива при писалището и събира книжата си. Подрежда ги и ги удря леко о масата, да станат на купчинка. Сетне вдига очи. Гледа един по един съдебните заседатели, накрая и мен.
— Нямам повече въпроси — оповестява прокурорката. — Госпожи и господа!
Отива при парапета, навежда се напред и се взира в съдебните заседатели, сякаш разглежда огромен кораб, както всъщност си е. Именно жената в роклята на цветя и колегите й ще ме преведат през опасните бурни води.
— По професия съм търсачка на истината — описва себе си Бъргър с думи, каквито не съм чувала от устата на прокурор. — Моята свещена задача е да намеря истината, само истината и нищо друго, освен истината, а после да я отстоявам. За това и бях помолена да дойда тук, в Ричмънд: за да разкрия пълната неоспорима истина. Всички вие сте чували, че правосъдието е сляпо. — Тя изчаква заседателите да кимнат. — Така е, правосъдието е сляпо, но само доколкото е длъжно да бъде напълно безпристрастно, непредубедено, справедливо към всички. Ние обаче не сме слепи за истината, нали? — пита прокурорката и оглежда едно по едно лицата. — Видяхте какво става в тази съдебна зала. Сигурна съм, разбрахте какво става в тази съдебна зала и сте всичко друго, но не и слепи. Наистина трябва да сте слепи, за да не видите очевидното. Тази жена — гледа ме отново тя и ме сочи, — доктор Скарпета, не заслужава да я подлагаме повече на разпит, на съмнения, на мъчителни въпроси. Ако искам съвестта ми да е чиста, не мога да го позволя. — Бъргър млъква. Съдебните заседатели я гледат, без да мигат, като омагьосани. — Госпожи и господа, благодаря ви, че изпълнихте гражданския си дълг, че отделихте от времето си, че изявихте желание да сторите каквото е правилно. Сега можете да се върнете на работа, вкъщи при семействата си. Обявявам заседанието за закрито. Не повдигам никакво обвинение. Приятен ден!
Жената в роклята на цветя се усмихва и въздиша. Другите съдебни заседатели ръкопляскат. Бъфорд Райтър се е втренчил в дланите си с пръсти, сплетени върху писалището. Ставам, светът се завърта, когато бутам летящата врата, каквито е имало по старовремските кръчми, и напускам свидетелската скамейка.
Няколко минути по-късно
Имам чувството, че излизам от затъмнено помещение, и се старая да не срещам очите на репортерите и на останалите, които чакат пред облепената с хартия стъклена врата, крила ме от външния свят и сега върнала ме в него.
Бъргър ме отвежда в тясната стаичка за свидетели в съседство, където Марино, Луси и Ана ме чакат притеснени и развълнувани и веднага скачат на крака. Усещат какво се е случило, а аз само кимам, за да го потвърдя, и успявам криво-ляво да кажа:
— Е, всичко е наред. Джейми надмина себе си.
Най-после наричам Бъргър с малкото й име и някак между другото ми хрумва, че макар и през последните десет години да съм заставала безброй пъти на свидетелската скамейка, за да обяснявам на съдебните заседатели смъртта, и през ум не ми е минавало, че някой ден ще дойда в съда, за да обяснявам себе си.
Луси ме сграбчва, притиска ме в обятията си, вдига ме във въздуха, а аз хем се въся заради болката в ръката, хем се смея. Прегръщам Ана. Прегръщам Марино. Бъргър чака на прага и както никога не се бърка. Прегръщам и нея. Тя се заема да прибира в чантата папки и бележници, облича си палтото.
— Е, аз приключих тук — оповестява, отново самото въплъщение на деловитостта, аз обаче долавям приповдигнатото й настроение.
Божичко, горда е със себе си и има защо.
— Просто не знам как да ви благодаря — обяснявам й, преизпълнена от признателност и уважение. — Дори не знам какво да кажа, Джейми.
— Амин! — възкликва Луси.
Племенницата ми е облечена в строг черен костюм и изглежда като неотразима адвокатка или лекарка, като каквато си поиска.