Покрай това обаче се сещам, че и Шандон е смятал да ми направи нещо. А не го е направил, каквито и да са били намеренията му, и адвокатът му — ако изобщо има процес — ще се осланя тъкмо на това и ще го раздуе неимоверно.
— Да правят каквото искат — отвръща Луси, все по-обидена и разгневена. — Да ме уволнят. Или да ме възстановят на длъжност и да ме тикнат в някое тясно кабинетче без прозорци в Южна Дакота или Аляска. Или да ме погребат жива в някой от отделите за мижитурки и страхливци, например аудио-визуалния.
— Още не си пила кафе, Кей — опитва се Ана да поразсее трупащото се напрежение.
— Сигурно точно това ми пречи. Сигурно защото не съм пила кафе, тая сутрин не разбирам нищо. — Запътвам се към кафеварката при мивката. — Някой друг иска ли?
Желаещи няма. Наливам си от кафето, а Луси се навежда напред и започва да се разтяга: изумително е да я гледаш как се движи, гъвкава и силна, как мускулите й приковават вниманието към себе си, но без излишно перчене и фанфари. Като малка бе пълничка и тромава и й трябваха години, докато превърне тялото си в машина, подчиняваща се безусловно на нейната воля почти както хеликоптерите, които управлява. Може би бразилската кръв придава на хубостта й някакъв тъмен плам, но племенницата ми сякаш излъчва електричество. Където и да отиде, всички я заглеждат, а тя най-много да свие рамене.
— Направо ти се чудя как ти се излиза да тичаш в тоя студ — казва й Ана.
— Обичам да се измъчвам — отвръща Луси и закопчава на кръста си кобура с пистолета в него.
— Трябва да поговорим и да помислим какво да правиш.
Кофеинът е пришпорил мудното ми сърце и е избистрил главата ми.
— Излизам — съобщава ни Луси. — Ще потичам, после ще потренирам в залата.
— Мъки и пак мъки — разсъждава на глас Ана.
Единственото, за което си мисля, докато гледам племенницата си, е, че тя е направо невероятна, а животът е толкова несправедлив към нея. Луси не познава биологичния си баща, после в живота й се появи Бентън, превърнал се в бащата, от когото толкова се нуждаеше, а тя загуби и него. Майка й е егоистка, постоянно намира кусури на дъщеря си, възприема я като съперница — къде ти ще я обича, ако сестра ми Дороти изобщо е способна да обича някого, в което дълбоко се съмнявам. Луси вероятно е най-умният и интересен човек, когото познавам. Това не й е спечелило много доброжелатели. Открай време си е непреклонна и докато я гледам как изхвърча, въоръжена и опасна, от къщата досущ бегачка, готова да спечели олимпийски медал, се сещам как на четири и половина годинки тръгна в първи клас и насмалко да й намалят поведението и да я изключат от училище.
— Как така ще я изключват за намалено поведение? — попитах аз Дороти, когато тя ми се обади по телефона да ми се оплаче какво ужасно бреме е да бъде майка на Луси.
— Непрекъснато дърдори, прекъсва съучениците си и вечно вдига ръка — само нея да изпитват! — избълва по телефона Дороти. — Знаеш ли какво е написала учителката в бележника й? Слушай сега! Ще ти прочета: „Луси не може да се сработи с децата и да си играе с тях. Постоянно се самоизтъква, държи се като всезнайка и непрекъснато разглобява разни неща, например острилката или дръжките на вратите“.
Луси е лесбийка. Това вероятно е най-голямата несправедливост, понеже тя не е в състояние да го надрасне и превъзмогне. Хомосексуализмът е несправедлив, защото поражда несправедливост. Бях сломена, когато разбрах за тази страна от живота на племенницата си. Бих дала всичко на света, само и само тя да не страда. Налагам си и да призная, че досега съм успявала някак да си затварям очите за очевидното. В Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие няма да проявят щедрост и великодушие и Луси вероятно го знае от доста време. Вместо да се поинтересува от постиженията й, ръководството във Вашингтон ще я разглежда през кривото увеличително стъкло на предразсъдъците и завистта.
— Ще започне истински лов на вещици — казвам, след като Луси излиза.
Ана чука яйца в купата.
— Искат да я принудят да се махне, Ана.
Тя пуска черупките в мивката и отваря хладилника, откъдето вади опаковка прясно мляко и проверява да не е с изтекъл срок на годност.
— Има и такива, които я смятат за герой — казва ми.
— В органите на реда просто търпят от немай-къде жените. Не ги прославят и наказват онези от тях, дръзнали да станат герои. Това е малката мръсна тайна, за която на никого не му се говори — отвръщам аз.