Ана разбива чевръсто яйцата с вилица.
— И при нас беше така — продължавам аз. — Следвахме медицина във време, когато трябваше да се извиняваме, че заемаме мястото на някой мъж. Случвало се е да ни бойкотират и да ни пречат. В първи курс имах само три състудентки. А ти колко си имала?
— Във Виена беше по-различно.
— Виена ли?
Мислите ми се изпаряват.
— Там съм следвала — уведомява ме тя.
— О!
Отново ме плисва срам: ето че научавам поредната подробност за добрата си приятелка, която не съм знаела досега.
— Когато пристигнах тук, наистина се отнасяха към жените както казваш ти. — Стиснала устни, Ана излива разбитите яйца в чугунен тиган. — Помня какво беше, когато се установих във Вирджиния. Как се държаха с мен.
— Повярвай, знам какво ти е било.
— Аз съм трийсет години по-напред от теб, Кей. Наистина не знаеш всичко.
Яйцата цвърчат, над тях се вие пара. Облягам се на плота, отпивам от кафето и съжалявам, че не съм била будна, когато Луси е дошла снощи — боли ме, че не съм разговаряла с нея. А сега научавам новината по този начин, някак между другото.
— Луси говори ли с теб? — питам Ана. — За онова, което току-що ни съобщи?
Тя бърка ли бърка яйцата.
— Сега, като се замисля, виждам, че е дошла с шампанското, понеже е искала да го каже на теб. В случая шампанското е доста неуместно де. — Тя пъха в тостера филийки пълнозърнест хляб. — Смята се, че психиатрите провеждат задушевни разговори с всеки, истината обаче е, че хората рядко споделят с мен какво всъщност чувстват дори когато ми плащат на час. — Ана носи чинии на масата. — Най-често ми казват какво мислят. Там е проблемът. Хората мислят прекалено много.
— Ще действат тихомълком. — Отново съм погълната от мислите си за онези от службата на Луси, когато сядаме с Ана една срещу друга на масата. — Ще атакуват, без да вдигат шум, както мухльовците от ФБР. Да ти призная, и от ФБР я изритаха по същата причина. Луси беше тяхната изгряваща звезда, нямаше равна с компютрите, управляваше хеликоптер, беше първата жена, включена в отряда за спасяване на заложници. — Излагам накратко биографията на племенницата си, а Ана ме гледа с все по-скептично изражение. И двете знаем, че е излишно да повтарям за кой ли път всичко това. Тя познава Луси още от дете. — И тогава вадят картата с лесбийството. — Не мога да се спра. — Луси ги напусна, за да отиде в Службата за спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие, а ето че сега се повтаря същото. Нищо ново под небето. Защо ме гледаш така?
— Защото се съсипваш заради трудностите на Луси, когато твоите са по-големи и от Монблан.
Заглеждам се разсеяно през прозореца. Синя сойка с настръхнали перца кълве от хранилката за птици, слънчогледовото семе се разпилява и се сипе като оловни сачми по снега. Слънцето опипва с бледи пръсти навъсената утрин. Въртя припряно чашата с кафе на малки кръгчета по масата. Докато ядем, лакътят ми пулсира бавно и болезнено. Каквито и трудности да имам, устоявам на желанието да говоря за тях, сякаш ако ги изрека на глас, ще им вдъхна живот, какъвто те и бездруго имат. Ана не ме притиска. Мълчим. Сребърните прибори потракват по чиниите, снегът се сипе по-гъст, вледенява храстите и дърветата и се стеле заедно с мъглицата над реката. Връщам се в стаята си и дълго лежа в топлата вана, отстрани на която съм подпряла гипса. Обличам се трудно и тъкмо си давам сметка, че с една ръка надали ще успея да си завържа обувките, когато на вратата се звъни. След малко Ана чука и пита дали съм прилично облечена.
Мислите ми надвисват и се кълбят като буреносни облаци. Не очаквам никого.
— Кой е? — провиквам се.
— Бъфорд Райтър — казва тя.
4.
Зад гърба му наричат главния прокурор на щата как ли не: Мекотелото, Слабата ракия, Страхопъзльото, понеже се плаши и от сянката си. Вечно изряден, вечно изваден като от кутийка, Райтър е самото въплъщение на джентълмена от Вирджиния, какъвто е и възпитан да бъде в затънтената провинция, откъдето е родом. Никой не го обича. Никой не го мрази. Никой не се страхува от него, нито го уважава. Липсва му живец. Не помня да съм го виждала развълнуван, независимо колко жестоко и потрисащо е престъплението, по което е обвинител. И не само това, ами се държи и като заклет буквояд, вкопчва се във всяка подробност, която излагам пред съдебните заседатели, и предпочита да се съсредоточи върху буквата на закона, а не върху човешките трагедии, предизвикани от онези, които са нарушили въпросния закон.