— Няма да ти описвам всички ужасяващи подробности. — Той отново разлиства бележничето. — Но е имало следи от ухапване, включително по дланите и ходилата, и цял куп странни дълги белезникави косми, които били полепнали по кръвта и за които първоначално помислили, че са от ангорска котка или нещо от тоя род. — Прокурорът ме поглежда. — Досещаш се за какво става въпрос.
Досега смятахме, че пътуването на Шандон до Ричмънд е първото в Съединените щати. Нямаме логически доводи за подобно предположение, освен че си представяме французина като някакъв Квазимодо, който цял живот се е укривал в подземието в дома на всесилните си родители в Париж. Предполагахме и че се е качил в Антверпен на същия кораб за Ричмънд, където е бил и трупът на брат му. И тук ли грешим? Подхвърлям го на Райтър.
— Поне така предполага Интерпол, знаеш го — отбелязва той.
— Да, че е пътувал под чуждо име със „Сириус“ — спомням си аз. — Представил се е за Паскал и когато в началото на декември корабът е хвърлил котва в Ричмънд, тутакси се е отправил към летището, понеже уж трябвало да се върне по семейни причини незабавно в Европа. — Повтарям сведенията, които научих от Джей Тали миналата седмица, докато бях в Лион. — Ала никой не го е видял да се качва на самолета, затова предположихме, че Паскал всъщност е Шандон, който не е заминал за Европа, а е останал тук и е продължил да убива. Но ако този тип влиза и излиза от Съединените щати, когато си поиска, няма как да разберем откога е тук. Толкова за догадките.
— Както е тръгнало, много от тях сигурно ще бъдат преразгледани. Не че не уважавам Интерпол.
Райтър отново кръстосва крака и кой знае защо се подсмихва злорадо.
— Открит ли е? Паскал де?
Райтър не знаел, но според него, който и да е този Паскал, ако такъв човек изобщо съществувал, той по всяка вероятност е поредната гнила ябълка, свързана с престъпния клан Шандон.
— Поредният негодник, представил се под чуждо име, вероятно дори съучастник на мъртвия от товарния контейнер — излага прокурорът своите предположения. — Може би е брат на Тома Шандон, за когото знаем със сигурност, че е забъркан в далаверите на клана.
— Доколкото разбирам, Бъргър е чула новината, че Шандон е заловен, чула е за убийствата, които е извършил, и ни се е обадила — казвам аз.
— Точно така, разпознала е почерка на убиеца. Твърди, че и досега не се е отказала от разследването по убийството на Сюзан Плес. Бърза да сравни ДНК пробите. Както личи, от две години разполагат със семенна течност и с резултатите от анализа й.
— Значи са изследвали семенната течност по трупа на Сюзан. — Опитвам се, изненадана, да осмисля казаното, понеже претоварените с работа, притиснати от липсата на средства лаборатории не изследват откритата на местопрестъплението ДНК, докато не се появи заподозрян, с чиято ДНК да сравнят резултатите, особено пък ако не разполагат с база данни, където да се надяват случайно да открият съвпадение. През 1997 година в Ню Йорк дори не съществуваше такава база данни. — Това означава ли, че още от самото начало са имали заподозрян? — интересувам се аз.
— Ако не ме лъже паметта, подозираха един тип, но той се измъкна сух от водата — не доказаха нищо — уточнява Райтър. — Знам само, че разполагат с резултати от изследването на семенната течност и че смятаме да пратим незабавно в службата по съдебна медицина ДНК на Шандон, всъщност вече сме я пратили. Както сама разбираш, трябва да изясним дали пробите от двете ДНК съвпадат, преди да предявим обвинение на Шандон тук, в Ричмънд. Трябва да сме абсолютно сигурни, а добрата новина е, че разполагаме най-малко с няколко дни — заради здравословното му състояние, заради изгарянията от химикал по очите му. — Райтър го казва така, сякаш нямам нищо общо със случилото се. — Нещо като златния час, за който вие, лекарите, постоянно говорите — краткото време, с което разполагате, за да спасите някого, претърпял ужасна злополука. Та това е нашият златен час. Ще сравним ДНК и ще проверим дали Шандон наистина е човекът, убил преди две години жената в Ню Йорк.
Райтър има дразнещия навик да повтаря неща, които съм му казвала аз, сякаш това го освобождава от задължението да е в течение на наистина важни факти.
— Ами следите от ухапване? — питам го аз. — Имате ли данни за тях? Зъбите на Шандон са много особени.