— Иииииии — прошепнах аз, за да чуя как звучи. Хвърлих в канавката цигарите и както си седях на тротоара, започнах да ги тъпча. Иииииии. Иииииии. Иииииии.
Един от полицаите до бариерата ме погледна и се провикна:
— Хей, приятел, престани да се правиш на идиот. Нали виждаш, че тук е напечено…
„Разбира се — помислих си. — На кого ли не му е напечено?“
Обаче не обелих нито дума. Престанах да тъпча цигарите — и без това от тях вече не беше останало почти нищо — както и да вдигам шум. Ала продължавах да чувам вика… и защо не? Значението му е непонятно като цялата история.
Иииииии.
Иииииии.
Иииииии.