Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд — Обяснения в омраза
На Кимбърли,
задето откри правилния дом
за Рийд и Шарлът.
Първа глава
Шарлът
Само допреди година кракът ми не би стъпил на подобно място. Не ме разбирайте погрешно — не съм някоя снобка. Навремето двете с мама прекарвахме часове в магазините за дрехи втора употреба. Тогава този род магазини се наричаха „Гудуил“[1] и се намираха предимно в работническите квартали. Днес на употребяваното се лепва етикет „винтидж“ и се продава за цяло състояние в Ъпър Ийст Сайд.
Носех дрехи с „леки следи от употреба“ преди облагородяването на Бруклин. Нямах проблем с дрехите от секънд хенд.
Проблемът ми с булчинските рокли втора ръка идваше от факта, че те имаха някаква предистория.
Как са се озовали тук?
Свалих от закачалката дизайнерска рокля на Вера Уанг с мрежест корсаж и волани от тюл. Очаквания за вълшебна приказка, а вместо това развод след шест месеца, отсъдих наум. Деликатна дантелена рокля в стил „Русалка“ на Моник Люлие — младоженецът загива в ужасяваща катастрофа. Съкрушената бъдеща булка я дарява на църквата, която я включва в годишната си разпродажба. Прозорлива купувачка се сдобива с нея на безценица и утроява инвестицията си, като я препродава.
Всяка употребявана рокля си имаше история. Моята принадлежеше към онези от рафта „Кучият син ми изневери“. Въздъхнах тежко и с неохота се върнах при двете спорещи рускини на касата.
— Моделът е от следващата колекция, нали? — попита по-високата жена с изрисувани в причудлива форма вежди.
Колкото и да се опитвах, не можех да откъсна поглед от тях.
— Да. От пролетната колекция на „Марчеса“.
Макар още с влизането да им казах, че роклята е от предстояща, непубликувана колекция, от двайсет минути насам двете жени неуморно прелистваха каталозите. Вероятно искаха да проверят какви са цените на марката.
— Не мисля, че ще я откриете там. Бъдещата ми свекърва… — подхванах, но побързах да се поправя: — Бившата ми бъдеща свекърва е роднина на един от дизайнерите или нещо такова.
Продавачките ме изгледаха за момент, сетне продължиха да се надвикват.
Добре тогава.
— Явно ви е нужно още време — смотолевих.
В задната част на магазина се натъкнах на щанд с надпис „Пуръчкови дрехи“. Не успях да сдържа усмивката си. Майката на Ход би получила инфаркт, ако я заведа на място, където табелите са с правописни грешки. Тя беше направо потресена, когато веднъж влязохме да разгледаме булчинските рокли в един магазин, а на нея не й поднесоха шампанско, докато бях в пробната. Боже, самата аз бях на път да се превърна в същата високомерна кучка.
С дълбока въздишка прокарах пръсти по поръчковите рокли. Навярно техните истории бяха още по-интригуващи. Еманципирани дами, твърде необуздани за скучните си гаджета и съпрузи. Онзи тип жени, които отстояват правата си и знаят точно какво искат.
Вниманието ми привлече тясна бяла рокля, украсена с кървавочервени рози. Червени шнурове се кръстосваха по вталения й корсет. Зарязала е гаджето си банкер и е забягнала със съседа, френския художник, за когото се е омъжила в тази рокля.
Нито една дизайнерска рокля не би подхождала на тези жени, защото са знаели точно какво искат и не са се страхували да го изразят. Последвали са сърцето си. Страшно им завиждах. Някога бях една от тях.
Дълбоко в себе си бях пуръчково момиче — да, с правописната грешка. Кога се превърнах в покорната девойка, която съм днес? Така и не събрах смелост да разкрия истинските си чувства пред майката на Тод — ето как се сдобих и с шикозната си и изключително скучна сватбена рокля.
Последната от „пуръчковите“ рокли прикова погледа ми.
Пера!
Най-великолепните пера, които бях виждала някога. Роклята не беше бяла като всички останали, а бледорозова. Тази рокля беше самото съвършенство. Точно такава бих си „пуръчала“ и аз. Не каква да е рокля, а роклята с главно „р“. Нямаше презрамки и беше леко вталена. Деликатни малки перца красяха деколтето. Дантела покриваше цялата й горна част, а надолу се спускаше прелестно разкроена пола, поръбена с пера. Тази рокля направо сияеше. Беше магическа.
Една от продавачките забеляза с какъв интерес я оглеждам.
— Може ли да я пробвам? — попитах.
Тя кимна с глава и ме поведе към съблекалнята.
За жалост, роклята на мечтите ми се оказа твърде тясна за мен. Стресът и непрестанното тъпчене с храна си бяха казали думата.