— Назначават ли я?
— Не. Оказва се, че началникът на отдел „Човешки ресурси“ се познава с бившия й годеник и жестоко я нахоква за лъжите в автобиографията й.
— Боже, все едно ми разказваш за днешната ми среща с господин Бастун в задника.
— Точно така.
— Какво става след това?
— Съдбата си знае работата. Години по-късно, когато вече си е изградила име в конкурентна компания за недвижимо имущество, получава молба за работа от господин Локлиър — мъжа, който я порицава на онова злополучно интервю. Обажда му се с намерението да му го върне тъпкано. В крайна сметка обаче преглъща оскърблението си и го назначава, тъй като има нужната квалификация.
— О! Излиза ли поне добър служител от господин Локлиър?
Усмивка грейна на лицето на Айрис.
— Да. След като жената изважда бастуна от задника му, двамата стават чудесен екип. Даже основават една от най-големите компании за недвижимо имущество в целия щат. Преди смъртта му отпразнуват четиридесет години съвместна работа, трийсет и осем, от които са женени.
Усмивката й отговори на следващия ми въпрос.
— Предполагам името ти е Айрис Локлиър?
— Да. И най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, е решението на онзи войник да сложи край на годежа ни. Не си представях да се превърна в домакиня. Бях забравила собствените си мечти. Не ми казвай, че мечтаната ти кариера е снабдител в универсален магазин, Шарлът?
Поклатих глава.
— Завърших скулптура в колеж по изкуствата.
— Кога за последно си се занимавала с това?
— Преди няколко години — отвърнах с въздишка аз.
— Значи е време да започнеш пак.
— Не е особено доходоносно.
— Може би, но е важно да се научиш да обичаш живота, който имаш, докато извоюваш живота, който искаш. Ще си намериш работа, с която да се издържаш, а нощем ще извайваш скулптури. Също и през уикендите. Така няма да скучаеш и да пускаш фалшиви запитвания в интернет.
— Права си.
— Нищо не е случайно, Шарлът. Възползвай се от даденото ти време и преосмисли живота си. Така направих аз. Истинското щастие можеш да откриеш само вътре в себе си, а не в другите, независимо колко държиш на тях. Направиш ли себе си щастлива, останалото ще се подреди. Обещавам ти.
Тя говореше самата истина. Напоследък съвсем бях забравила за нещата, които обичам и ме правят щастлива. Моите си неща. Скулптурата, пътуването… изпитах непреодолимото желание да се прибера вкъщи и да съставя списък на всички неща, които искам да направя.
— Страшно съм ти благодарна, Айрис.
Макар да се познавахме едва от час, притеглих госпожа Локлиър в обятията си и силно я прегърнах.
— Няма защо, мила.
Измих си ръцете, застанах пред огледалото и се помъчих да почистя размазания по лицето си грим. Когато приключих, Айрис се изправи с думите:
— Харесвам те, Шарлът.
— Разбира се, напомням ти на теб самата — отговорих с усмивка.
Тя ми подаде визитка.
— Търся си асистентка. Позицията е твоя, ако я искаш.
— Наистина?
— Да. Понеделник сутрин, девет часа. Адресът е на визитката ми.
Челюстта ми увисна.
— Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо. Само ми донеси някоя от скулптурите, които ще измайсториш през уикенда.
Пета глава
Шарлът
Старият ми офис беше същинска дупка на фона на това място.
Облеклото и лъскавата визитка със златни букви ми подсказаха, че Айрис Локлиър ръководи успешен бизнес. Не предполагах обаче, че е чак толкова голяма клечка.
Огледах рецепцията в захлас. Грамаден, блестящ полилей, панорамни прозорци с изглед към Парк Авеню и пространство — толкова широко пространство. Това фоайе беше по-голямо от целия ми апартамент. Чаровна брюнетка ме повика по име, докато зяпах през прозореца. Докато вървях към нея, се помъчих да успокоя разтрепераните си ръце.
— Здрасти, Шарлът. Аз съм Лиз Талбът. Ръководя отдел „Човешки ресурси“. Госпожа Локлиър ми каза да те очаквам тази сутрин. В момента има среща, но трябва да дойде след около час. Защо не те разведа наоколо, а междувременно може да попълниш документите за работа.
— Звучи страхотно. Благодаря.
„Локлиър Пропъртис“ заемаше цял един етаж и разполагаше с най-малко сто служители. Четирийсет мениджъри, трийсет брокери, маркетингов отдел от десетима души и още поне толкова служители, заемащи всевъзможни други позиции. Айрис не се шегуваше, когато каза, че се е издигнала в йерархията. След обиколката минахме покрай офиса на Лиз и тя ми даде папка с името ми.