— Ще те заведа до офиса ти, където можеш да се заемеш с бумащината. Вътре е договорът ти за работа заедно с информация за здравните застраховки, които предлагаме, пенсионните фондове, формуляри за банков трансфер, както и бланка за личните ти данни, която ще те помоля да попълниш най-късно до сряда. Заплатите се изплащат на първо и петнайсето число от месеца. — Потупа устните си с пръст. — Имам чувството, че пропускам нещо. Все пак е понеделник и съм само на едно кафе, така че е напълно възможно.
Лиз извади голяма връзка с ключове от бюрото си и ме поведе към новото ми работно място. Отключи един от офисите и запали лампата.
— Стигнахме. Ще поръчам табелка с името ти за вратата и още днес следобед ще ти извадя ключове.
— Ъм… Да не би да ме бъркате с някой друг?
Тя свъси вежди.
— Ти си Шарлът Дарлинг, нали?
— Да, но очаквах да съм в кабинка в общото помещение. Това ми прилича на самостоятелен офис. Има даже и канапе.
В очите й се прочете разбиране.
— Ау! — засмя се Лиз. — От толкова отдавна работя тук, че забравям колко необичайно изглеждат някои неща. Асистентът се грижи за личните нужди на семейство Локлиър. Ще имаш достъп до голям обем поверителна и лична информация, а семейството държи на дискретността. Не желаят останалите на етажа да надничат в екрана ти.
— О, ясно. Има логика.
И все пак пространството ми се виждаше доста големичко за асистентка. Но коя бях аз, че да се оплаквам от личен шикозен офис на Парк Авеню? Всичко ми изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина — работа с жена като Айрис, сигурна заплата с осигуровки и никакъв досег със семейство Рот. Макар работата за тях да ми беше приятна, винаги имах усещането, че според някои хора съм се докопала до позицията благодарение на мъжа, с когото си лягам. Айрис ми даде много повече от работа и възнамерявах да й докажа, че не е направила грешка.
— Ще те оставя да прегледаш документите на спокойствие. Ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш. Номерът на вътрешния ми телефон е сто и девет.
— Едно, нула, девет. Ясно. Благодаря.
Лиз се усмихна и тръгна към вратата. Спря до канапето и потупа с ръка облегалката.
— Между другото, искам да те предупредя, че Макс е голям флиртаджия. Най-вероятно още днес ще се изтегне на канапето и ще се опитва да те заговори. Съвсем безобиден е обаче. Не му се връзвай.
— Кой е Макс?
— Внукът на госпожа Локлиър. Идва само в понеделниците. Мисля, че уикендите му започват във вторник и приключват в неделя. Заедно с по-големия си брат ръководи отдел „Продажби“. Е, по-скоро брат му го ръководи. Госпожа Локлиър отговаря за мениджмънта на имотите. Всъщност това са две отделни корпорации, но по-голямата част от персонала, включително ние с теб, работим и за двете.
— О, разбирам. И благодаря, че ме предупредихте за Макс.
Когато останах сама в стаята, мислите ми се залутаха във всички посоки. Поех няколко дълбоки глътки въздух, преди да се захвана с купчината документи. С Айрис не бяхме обсъждали заплащането. Така че, да си призная, ми беше любопитно колко ли ще получавам на новата си работа. Добре че бях седнала, когато видях. Седемдесет и пет хиляди долара годишно! Повече, отколкото изкарвах при семейство Рот. Бях попаднала в някакъв сън.
След около час жената, която постави ново начало на живота ми, почука на вратата.
Веднага скочих на крака.
— Айрис. Ъм… госпожо Локлиър.
Забелязах, че Лиз не я наричаше на малко име.
— Викай ми Айрис, скъпа. Как си тази сутрин?
Изглежда се тревожеше за емоционалното ми състояние.
— Добре съм. Няма да изпадна в истерия тук. Обещавам. Обикновено умея да запазвам самообладание.
Лицето й се озари от весела усмивка.
— Радвам се да го чуя. Лиз разведе ли те вече?
— Да. Офисът е прекрасен.
— Благодаря ти.
— Даде ми да попълня и тези документи. Все още не съм готова с тях, но мога да продължа довечера.
— Предлагам ти да ги довършиш и после да заповядаш в офиса ми. И без това трябва да проведа няколко телефонни обаждания. Може направо да обсъдим какви ще са задълженията ти. Успя ли да се запознаеш с внуците ми?
— Не. Вратите на офисите им бяха затворени. Лиз каза, че скоро ще дойдат.
— Хубаво тогава. Има време да се запознаете. Ще се видим след малко.