Нямаше как да не попитам:
— Какви ги вършиш, за Бога?
Без да спира дори за миг, тя отговори:
— Пиша всички онези неща, които ми се иска да ти кажа. Повярвай ми, така е по-добре и за двама ни.
Това вече ме разсмя.
— Тоест предпочиташ да изглеждаш като пълно ку-ку, отколкото да кажеш каквото мислиш?
Пръстите й престанаха да шарят по въображаемата клавиатура.
— Да.
— Не забравяй накрая да натиснеш „Enter“ — подхвърлих подигравателно аз.
Шарлът не намери сарказма ми за забавен.
— Щеше да е непрофесионално да ти кажа какво мисля. Не искам да изхвърча от работа още на първия ден.
— Виждам, че кариерата ти в „Откачалките“ те е научила на професионализъм.
— Майната ти.
— По-полека. Май забрави да натиснеш „Backspace“.
Исусе. Започваше да ми харесва да се занасям с нея — да провокирам лудостта й. Но не биваше да пренебрегвам факта, че е нарушителка.
— Искам да знам как си влязла тук, госпожице Дарлинг. Защото съм повече от убеден, че не работиш тук. Това е моята компания. Щях да забележа, ако съм те назначил.
Баба ми се появи отнякъде и ме прекъсна:
— В интерес на истината, компанията е моя. — Обърна се към Шарлът. — Извинявам се за поведението на внука си.
— Внук ли? — Погледът на Шарлът се стрелкаше между мен и баба ми. — Той… ти е внук? Това е… мъжът, за когото ти разказах онзи ден в тоалетната — надутия пуяк от агенцията за недвижими имоти.
— Съжалявам, Шарлът. Явно не съм навързала нещата. — Баба ми не изглеждаше никак изненадана. — Просто не ми мина през ума, че снизходителният кретен, който ми описа, всъщност е Рийд.
— Каква тоалетна? Какви ги дрънкаш? — попитах.
— След злополучната ни среща в Милениум Тауър се отбих до тоалетната във фоайето. Там се запознах с Айрис. Очевидно, нямаше как да знам, че ти е баба. Тя забеляза, че съм разстроена. Разказах й за случилото се на огледа. Поговорихме си известно време и се сближихме. Тогава баба ти ми предложи позицията на личен асистент.
Това не е истина.
Не. Е. Истина. Та тази жена е психично болна. Само през трупа ми щеше да припари до личната информация за семейството ми.
— Бабо, може ли да поговорим в офиса ми, ако обичаш?
— Разбира се. — Тя се усмихна и погледна Шарлът, която се беше навела да събира парчетата от вазата. — Защо не се върнеш в офиса си и не се запознаеш с базата ни данни. Помолих Стан от „АйТи“ отдела да ти помогне. Съжалявам за прекрасната ваза. Ще повикам някой да почисти, не е нужно ти да го правиш.
— Не се тревожи. Събрах повечето парчета. Но няма да е лошо някой да обере малките късчета с прахосмукачка. — Шарлът се изправи и изхвърли остатъците от вазата в близкия кош, сетне ме прониза с очи. — Защо Стан не се пробва да вгради чип за чувствителност в мозъка на внука ти? Добре ще му се отрази.
Щракнах с пръсти.
— Сигурно са забравили да го върнат обратно на мястото му, след като са инсталирали детектора ми за откриване на глупаци.
Трябва да престана с майтапите.
Шарлът задържа погледа си върху мен, преди да поеме към офиса си. Чувство на вина се надигна в гърдите ми, наблюдавайки как русите й къдрици се поклащат напред-назад, докато тя се отдалечаваше. Въпреки че реакцията ми към нея беше напълно оправдана, сега се чувствах като пълен задник.
Баба ми безмълвно ме последва в офиса.
— Денят ти започва добре, когато собствената ти баба те нарича кретен.
— Определено се държиш като такъв понякога. — Гневът ми като че ли я забавляваше. — Хубавичка е, нали?
Да, ако изразителните очи, сочните устни и тялото на пинъп момиче[5] от 50-те години могат да се опишат като „хубавички“. По-скоро ми напомнят за криптонит[6].
Физическата красота на Шарлът беше неоспорима. Но нямаше начин някога да го призная. Лудостта засенчва красотата.
— Бабо… какво целиш по-точно? — троснах се аз.
— Ще е чудесно попълнение в екипа ни.
Сочейки към вратата, изкрещях:
— Онази жена ли? Тя няма никакъв опит. Да не говорим, че е откачена и доказана лъжкиня. Трябваше да видиш небивалиците в заявлението й.
— Кучешки сърфинг. Знам — рече баба ми, ухилена до ушите.
— Знаеш и въпреки това си я назначила? — Нервно закрачих напред-назад. — Извинявай, но май е редно да се прегледаш. Как ти хрумна, че е добра идея да се ровичка в личната ни информация?
Баба ми седна на дивана срещу бюрото и каза:
5
Pin-up (англ.) — закачам на стена. Плакати на момичета в списания, част от поп културата на миналия век. — Бел. ред.
6
Криптонит — въображаем материал в митологията за Супермен, получаван от радиоактивна руда на родната му планета — Криптон. Радиацията на материала предизвиква физическа слабост у героя и затова думата криптонит се използва като синоним на израза „ахилесова пета“ — единственото слабо място на иначе неуязвим герой. — Бел. прев.