Реших да се отбия до офиса й, за да я запозная с някои правила — да й поясня какво очаквам от нея утре, когато ще е под мое ръководство.
Под мен.
Бързо прогоних мисълта за апетитното й тяло под моето. Трудно беше да изпитваш презрение към някого, привлекателен колкото нея — битка между разума и физическото привличане, в която обикновено надделяваше второто.
Само че този път обстоятелствата далеч не бяха обикновени. Не биваше да свалям гарда.
Готов да поставя Шарлът Дарлинг на мястото й, поех дълбоко дъх и без да чукам, отворих вратата на офиса й.
Брат ми се беше проснал на канапето. Гледката ме свари неподготвен, макар че за Макс беше типично да сваля новите асистентки.
— Мога ли да ви помогна, господин Истууд? — попита студено тя.
Макс се усмихна самодоволно.
— Шарлът, знам, че вече сте се запознали, но позволи ми да ти представя големия си брат, по-известен като нашия зъл повелител.
Чудно.
Свалячът Кен беше набелязал новата си жертва — скандинавското Барби.
Седма глава
Шарлът
Настроението рязко се промени в момента, в който Рийд влезе в стаята. Така се чувствах в първи клас, когато учителят гасеше лампите в опит да ни обуздае. Край с веселбата.
Дланите ми изведнъж се изпотиха.
Бавно отпих от студеното макиато с карамел, което Макс ми донесе от „Старбъкс“. Мъчех се да се успокоя, но не ми се получаваше. Всичко в Рийд ме напрягаше — ръстът му, папийонката и тирантите му, дълбокият му глас. Но най-силно ме безпокоеше усещането, че ме мрази.
Брат му Макс, от друга страна, беше негова пълна противоположност — чаровен и лесен за общуване. Ако се намирахме в училище, Макс щеше да е клоунът на класа, а Рийд киселият учител.
Макс ми помогна да забравя поне за миг пререканията с Рийд отпреди малко. Набързо си ги припомних обаче.
Рийд хвърли злобен поглед на брат си.
— Какво правиш тук?
— Ти как мислиш? За разлика от теб, дойдох да приветствам новата ни служителка.
В очите на Рийд заиграха опасни пламъчета. Явно никак не му допадна фактът, че съм разказала на Макс за случката в коридора. Той се поинтересува какво ми е и реших да бъда откровена с него. Въпросът беше какво му е на Рийд Истууд.
Малкият Истууд ме посъветва да не приемам лично думите на брат му. Увери ме, че Рийд не е толкова груб, колкото изглежда. Сигурно е имал тежка година. Трудно ми беше да си представя, че това е авторът на прочувствената синя бележка. Което ме накара да се запитам дали Алисън не го е напуснала заради държанието му. Изобщо нямаше да ме учуди. Почувствах се виновна за това, че знаех за провалената му сватба, а той беше в пълно неведение за начина, по който всъщност го намерих.
— Не трябва ли да… де да знам… да отидеш да ти излъскат обувките например, Макс? — попита Рийд.
Макс кръстоса ръце.
— Не. Графикът ми за днес не е натоварен.
— Голяма изненада.
— Стига де… нали знаеш, че съм председател на комисията по посрещането.
Макс отпи от кафето си и се облегна назад в черното кожено канапе.
— Комисията по посрещането ми се струва доста избирателна. Не видях да приветстваш новия счетоводител на долния етаж.
— Това щеше да е следващата ми спирка.
— Аха.
Рийд изгледа гневно брат си.
Двамата си приличаха, но и бяха толкова различни. Макс имаше по-дълга коса и закачлива усмивка, която издаваше безгрижния му характер. Рийд беше сдържан и вечно намусен. Нещо в недостъпните мъже неустоимо ме привличаше. Със свалките си Макс ясно ми показа, че мога да го имам, стига само да пожелая. Аз обаче бях запленена от загадъчната персона на големия му брат.
— Е, трябва да поговоря с Шарлът — каза Рийд. — По работа, а не колкото да ми минава времето. Остави ни насаме, ако обичаш.
Поизправих се леко на стола си, щом Рийд затвори вратата след брат си. За разлика от Макс той не се разположи на дивана. Вместо това кръстоса ръце и ме погледна изпод вежди. Търпението ми се изчерпа. Изправих се, събух токчетата си и се качих на стола.
— Какво си мислиш, че правиш? — озъби се Рийд.
Имитирайки Стойката му, кръстосах ръце пред гърдите си и вирнах нос.
— Сега аз те гледам отвисоко.
— Слизай долу.
— Няма.
— Госпожице Дарлинг, седни си на задника, преди да си се наранила. Не се и съмнявам, че кучешкият сърфинг е подобрил умението ти да балансираш, но те уверявам, че ще е наистина болезнено да си разбиеш черепа в ръба на бюрото.