Леле, ама че надувка.
— Ако искаш да седна, ще се наложи и ти да направиш същото.
— Хубаво. Слизай.
Престорих се, че падам, за да видя как ще реагира. За моя изненада Рийд притича да ме улови. Ти да видиш, господин Грубиянин бил кавалер. Не можах да прикрия усмивката си.
— Нарочно го направи — изсумтя той.
Скочих на пода и посочих столовете пред бюрото ми.
— Защо и двамата не поседнем, господин Истууд?
Рийд измърмори нещо под носа си, но все пак седна. Облегнах ръце на бюрото и му хвърлих двайсет и четири каратова усмивка.
— Та за какво искаше да говорим?
— За утрешното ни пътуване.
Айрис ми беше споменала, че за утре има организиран оглед, но чак сега осъзнах на кого ще асистирам. Супер, цял ден с мъжа, който ме ненавижда.
— Какво за него? — попитах, изваждайки бележник и химикал.
— Ами, като за начало, тръгваме в пет и половина.
— Сутринта?
— Да, Шарлът. Хората предпочитат да разглеждат именията по светло.
— Няма нужда от ирония, все пак съм нова.
— Как бих могъл да забравя?
Завъртях очи и си записах часа, подчертавайки го с двойна линия.
— Пет и половина — казах. — На гарата ли да чакам?
— Ще пътуваме с кола.
— Добре.
— В седем часа имам телефонен разговор с клиент от Лондон. Когато сме двамата с Лорена, обикновено аз карам през първия час, а после тя ме сменя, за да проведа обажданията си и да отговоря на имейлите.
— Ъм… Аз не шофирам.
— Как така не шофираш?
— Нямам книжка, така че няма да мога да те сменя.
— Имах предвид как така двайсет и нещо годишна жена не е изкарала шофьорски курсове?
Вдигнах рамене.
— Ами така. Много от хората, които живеят в града, не шофират.
— Не възнамеряваш ли някога да се запишеш на курсове?
— При първа възможност.
Рийд отново въздъхна шумно и поклати глава.
— Хубаво. Аз ще карам през целия път. Изпрати ми адреса си и ще мина да те взема. Гледай да си готова.
— Не.
Веждите му подскочиха нагоре.
— Не ли?
Явно този мъж не беше свикнал да му отказват.
— Ще те чакам в офиса.
— По-лесно ще е да те взема от вкъщи.
— Неудобно ми е да виждаш къде живея.
Рийд разтърка лицето си с длани.
— Нали се досещаш, че мога просто да отворя базата данни и да намеря адреса ти?
— Да разбереш къде живея и да видиш къде живея са две различни неща.
— Защо?
— Ами… — Облегнах се назад и махнах с ръка към облеклото си. — Знаеш, че отдолу съм гола. Но това не означава, че трябва да ти покажа гърдите си.
Плътните му устни се извиха в дяволита усмивка, а очите му се спуснаха към скромното ми деколте.
— Не е съвсем същото, но както кажеш.
Този мъж бе способен да ме обезоръжи с един поглед. Изпънах гръб и взех химикалката.
— Какво друго?
— Ще показваме „Бриджхемптън“ на две семейства. Имението е на стойност седем милиона долара, така че клиентите ни държат да не бъдат обезпокоявани. Ти ще застанеш на входа и няма да допускаш никого вътре. Ако второто семейство пристигне по-рано, ще ги поканиш да изчакат в предната всекидневна.
— Добре. Не ми звучи трудно.
— Погрижи се доставчикът да донесе храна в стаята, за да има какво да предложиш на клиентите ни, докато чакат. Разбира се, не забравяй да предложиш по нещо и на двете семейства.
— Доставчикът ли?
— „Цитарела“. Ще ги намериш в директорията за снабдители. Запиши си телефона им за всеки случай.
Килнах глава настрани.
— Как така купувачите в „Бриджхемптън“ получават храна, а за мен нямаше? Моят апартамент беше по-скъп.
Рийд се подсмихна.
— Сигурно, защото казах на Лорена да не ти предлага храна, понеже вече бях разбрал, че си измамница.
— О!
— Да. „О!“.
— Моля те и да се облечеш подобаващо. Без тесни дрешки, които да разсейват.
Този коментар ме засегна. Знаех как да се обличам, когато съм на работа.
— Да разсейват? Какво трябва да значи това? А и… кой да разсейват по-точно?
Рийд се прокашля.
— Забрави. Просто носи нещо подобно на това, с което си днес. Все пак е работен ден, а не екскурзия до Хемптън. Освен това… се казва „кого да разсейват“.
— Кой? Какво?
— Ти каза „кой да разсейват“. Казва се „кого“.
Завъртях очи.
— Учил си в някоя от онези частни, елитни мъжки гимназии, нали?
Рийд игнорира въпроса ми.
— В папката има лъскава рекламна брошура за имота. Запознай се подробно с нея, за да можеш да отговаряш на въпросите на клиентите.