Записах си набързо.
— Добре. Има ли друго?
Той бръкна в джоба на панталона си и извади мобилния си телефон.
— Въведи си номера, в случай че изникне нещо.
Име: Шарлът.
Фамилия: Дарлинг
Месторабота: Вътрешно се ухилих до уши, обмисляйки дали да не запиша „Откачалките“, но прецених, че не е добра идея. Е, поне си мислех, че съм се ухилила само вътрешно.
— Какво сгафи пак?
Рийд проточи врат, надничайки в екрана на телефона си.
— Нищо.
— Каква беше тогава тази пакостлива усмивка?
— Баба ми винаги казваше, че истинската дама се усмихва като ангел, за да прикрие дяволитите си мисли — отвърнах и му подадох телефона.
Той измърмори нещо под носа си и стана.
— Нищо чудно, че двете с Айрис толкова си пасвате.
Без да каже нито дума повече, Рийд се отправи към вратата.
— Между другото, гледах си в телефона, когато се блъснах в теб. Баба ми каза, че онова, което си изтървала, е ваза. Донеси ми касовата бележка и ще ти възстановя парите.
Поклатих глава.
— Няма нужда. Материалите струваха само няколко долара. Сама я направих.
Веждите му се спуснаха надолу.
— Какво?
— Да. Занимавам се със скулптура. И правя глинени съдове. Е, поне преди се занимавах с това. Когато се запознах с Айрис в тоалетната, й споменах колко ми липсват тези времена. Тя ме насърчи отново да се захвана с онова, което обичам. Затова прекарах целия уикенд на грънчарското колело. Беше права — наистина трябва да се съсредоточа върху нещата, които ме правят щастлива, вместо да се ровя в миналото. Тази ваза беше първата крачка в правилната посока.
Рийд остана вторачен за секунда в мен, сетне безмълвно се обърна и излезе. Ама че задник. Ослепително красив, арогантен задник, който изглеждаше също толкова добре отзад, колкото и отпред.
По-късно следобед забелязах синя бележка на бюрото си. Не можех да повярвам на очите си — същата синя хартия, на която беше написана бележката, пришита към сватбената рокля.
Тръпки пробягаха по гръбнака ми. Почти бях забравила за онова прекрасно послание и емоциите, които изпитах, щом го прочетох. Трудно ми беше да си представя Рийд в подобна романтична светлина. Мъжът, с когото аз се запознах, беше прагматичен и сдържан. Това подсили любопитството ми още повече — какво ли е преживял, че да се превърне в неприятната личност, която е днес?
Въздъхнах.
Бележка от Рийд.
За мен.
Сигурно сънувам.
Най-отгоре бяха щамповани думите: „От бюрото на Рийд Истууд“. Поех дълбоко дъх и прочетох останалото:
Шарлът,
Ако имаш допълнителни въпроси за „Бриджхемптън“, можеш да ми ги напишеш във въздуха.
Рийд
Осма глава
Рийд
Подраних с петнайсет минути, но Шарлът вече ме чакаше пред сградата. Понеже светофарът светеше червено, имах време да я поогледам. Тя хвърли бърз поглед към часовника си, после закрачи към празната бутилка от вода на тротоара. Вдигна я и продължи да оглежда наоколо.
Какви ги вършеше, по дяволите? Нима събираше празни шишета по улиците на Манхатън, за да ги предаде за жълти стотинки? Тази жена си я биваше. Наведе се, вдигна още нещо от земята, направи няколко крачки и пак стори същото. Какво по…
Светна зелено и завих по еднопосочната улица пред фирмата ни. Шарлът предпазливо отстъпи назад, надничайки през стъклата на колата. Жената, която допреди малко събираше отпадъците на Ню Йорк, се стресна да не би непознатият в мерцедеса да я отвлече. Спуснах затъмнения си прозорец.
— Готова ли си?
— О, да. — Огледа се, вдигна показалец и отпраши нанякъде. — Една секунда.
Отиде до контейнера и изхвърли колекцията си боклуци. Чудно. Не само чисти улиците на зазоряване, ами и задникът й изглежда фантастично, докато го прави.
Шарлът отвори предната врата и се качи.
— Добро утро.
А и е разговорлива рано сутрин. Перфектно, няма що.
Посочих жабката.
— Там има кърпички.
Тя объркано сбърчи малкото си носле.
Въздъхнах с досада.
— Избърши си ръцете.
Онази дяволита усмивка отново цъфна на лицето й. Обърна ръце към мен и ги размаха пред очите ми.
— Микробофоб ли си?
— Просто ги избърши.
Очертаваше се адски дълъг ден.
Шарлът все пак се зае да почиства ръцете си, а аз потеглих и се насочих към тунела. Проговорихме си отново чак когато излязохме от града и зачакахме на опашката от коли да заплатим толтаксата.