— Нямаш ли от онези карти? — попита тя, взирайки се в грамадния надпис над нас, гласящ: „Заплащане само в брой“.
— Картата се нарича E-ZPass[7]. Да, имам, но я забравих в другата си кола.
— Другата ти кола служебен бус ли е?
— Не. „Рейндж Роувър“.
— Защо са ти две коли?
— А ти защо задаваш толкова много въпроси?
— Не е нужно да бъдеш груб. Просто се опитвах да завържа разговор — каза Шарлът и се обърна към прозореца.
Истината беше, че роувърът принадлежеше на Алисън. Не възнамерявах обаче да разисквам подобни теми с тази жена. Когато пред нас останаха само две коли, бръкнах да извадя двайсетачка от джоба си и осъзнах, че портфейлът ми е в жабката.
— Ще ми подадеш ли портфейла от жабката?
— Пропусна да кажеш „моля“ — тросна се тя, без да сваля очи от прозореца.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се пресегна и да си го взема сам. Тогава, за жалост, пред мен се разкри зашеметяващата гледка към изваяните, загорели от слънцето крака на Шарлът.
Когато минахме през толпункта и се качихме на магистралата, реших да поизпитам новата асистентка.
— Колко спални и бани има в имота, който ще представяме днес?
— Пет спални и седем бани. Макар че нямам идея кому са нужни седем бани.
— От какъв материал е изграден басейнът?
— Смес от цимент, пясък и вода. Отопляем е. Има формата на планинско езеро, площадка от италиански мрамор и водопад.
Подготвила се беше… въпреки че… бях започнал с лесните въпроси.
— Квадратура?
— 441 квадратни метра. Къщата до басейна, която също е с отопление, има допълнителни шейсет.
— Брой камини?
— Четири вътре и една навън. Вътрешните са на газ, а външната на дърва.
— Кухненски уреди?
— „Вайкинг“, „Гагенао“ и „Съб-Зироу“. В главната кухня има отделни хладилник и фризер, а този в къщата до басейна е комбиниран. И в случай че се чудиш, трите хладилника заедно струват повече от нова „Тойота Приус“.
Хм! Исках да сгреши поне веднъж, затова й зададох въпрос, чийто отговор не беше в брошурата.
— А интериорният дизайн е дело на кой?
— Каролин Апългейт и интериори „Мейсън“.
Вътре в мен се водеше необяснима битка. Хем исках да сбърка, хем се гордеех с нея.
— Казва се „на кого“… — тихичко измънка тя с протяжен глас.
— Моля?
— Ти попита: „А интериорният дизайн е дело на кой?“ Правилното е „на кого“.
Престорих се, че кашлям, за да прикрия усмивката си.
— Хубаво. Радвам се, че си се подготвила.
Пристигнахме в „Бриджхемптън“ час преди първия оглед. Доставчиците от кетъринга тъкмо подреждаха масите. Трябваше да проведа няколко телефонни разговора и да отговоря на имейлите си, затова казах на Шарлът да обиколи имота, за да се запознае подробно с обстановката. Половин час по-късно я заварих да оглежда картина във всекидневната.
Застанах зад нея.
— Собственичката е художничка. Нито една от картините не се продава.
— Да, прочетох го в брошурата. Невероятна дама. Знаеше ли, че обикаля старческите домове, изслушва любовните истории на хората там и ги пресъздава в картините си? Чудя се дали това е една от тях. Толкова е романтична.
На картината беше изобразена двойка на вечеря в ресторант. Жената обаче като че ли наблюдаваше мъжа на отсрещната маса и му се усмихваше.
— Кое точно й е романтичното? Това, че жената заглежда друг мъж, или фактът, че горкият наивник не осъзнава, че и него го чака същото?
Съчувствах на нищо неподозиращия глупак в картината. Повярвай ми, приятелче, по-добре отсега да си знаеш що за стока е.
Шарлът се обърна към мен.
— Не може да бъде! Ама ти си изтъкан от позитивизъм, а?
— Реалист съм.
— Така ли било? — възкликна тя с ръце на хълбоците. — Тогава кажи нещо позитивно за мен. Реалистът умее да вижда не само негативното, но и положителното у хората. Откакто сме се запознали, виждаш единствено негативното в мен.
Шарлът бе нисичка дори в обувките си с високи токчета, така че с лекота можех да надзърна в деколтето на копринената й блуза. Сметнах, че няма да й харесат позитивните мисли, които ме спохождат в момента.
— Ще чакам първите клиенти в кухнята — отвърнах и се оттеглих.
Даже задниците правят комплименти от време на време. Може би се отнасях прекалено грубо с Шарлът. В нея имаше невинност, която незнайно защо копнеех да разбия на пух и прах.
— Справи се страхотно днес.
Заключих входната врата и дадох път на Шарлът.