Каквато е устата, не можа просто да приеме комплимента. Сви длан около ухото си и се подсмихна.
— Правилно ли чух? Я повтори.
— Много си забавна.
Щом стигнахме до колата, отворих нейната врата, изчаках да се качи и я затворих подире й.
Докато излизах на задна по дългата алея, попитах:
— Откъде научи всичко това за Каролин Апългейт?
Първата клиентка в началото не изглеждаше особено впечатлена от интериорния дизайн на къщата, но след като Шарлът спомена имената на няколко знаменитости, чиито домове са дела на същата дизайнерка, жената погледна с други очи на имението.
Шарлът си имаше своите странности, обаче трябваше да призная, че баба ми притежаваше непогрешима интуиция. Айрис имаше нюх за хората, който изглежда и този път не й беше изневерил. Може би слабостта ми към блондинките беше замъглила първоначалната ми преценка.
— От Гугъл — рече тя. — Написах имената на сегашните собственици и те се появиха в списъка с клиенти на страницата на дизайнерката. Прегледах и другите й клиенти. Когато споменах, че дизайнерката е декорирала дома на Кристи Бринкли, очите на госпожа Утън направо грейнаха. Възползвах се и отворих снимките от къщата на Кристи, за да й покажа, че възглавниците на дивана са ушити от същия плат.
— Е, трикът ти проработи. Показа й имението в друга светлина. Също и много убедително се престори, че харесваш малкото чудовище на втората двойка.
Шарлът сви вежди.
— Не се преструвах. Момченцето беше очарователно.
— Не спря да крещи през цялото време.
— Какво очакваш от тригодишно дете?
— Както и да е. Радвам се, че успя да го накараш да млъкне.
Тя поклати глава.
— Не завиждам на жената, която ще те вземе за съпруг, и на клетите ви дечица.
— Не бързай със заключенията.
— Да не би да си по-мил с жените, с които излизаш?
— Не, просто не планирам да се женя и да имам деца.
Така се вкопчих във волана, че кокалчетата ми побеляха.
Шарлът си замълча, но изражението на лицето й ми подсказа, че съм уцелил тема, която възнамерява да разисква през цялото пътуване. Побързах да я прекъсна още в зародиш.
— Изпрати имейли от мое име на клиентите. Благодари им, че са дошли да разгледат имота, и се уговорете за удобен час, в който да им се обадим следващата седмица.
— Добре.
— Позвъни и в „Бриджстоун Пропъртис“ във Флорида. Поискай да разговаряш с Нийл Капшоу. Кажи му, че си новата ми асистентка, и попитай какъв е статусът на имота, който семейство Утън продават в Бока. Пренасочваме доста клиенти към агенцията им, така че с радост ще ти дадат тази информация. Ако Утън вече имат купувачи за имота си, тогава шансът да закупят лятната къща в Бриджхемптън е по-голям.
Тя записа всичко в телефона си.
— Имейли до клиентите. Да се обадя на Капшоу. Ясно.
— Също и за утре имам насрочена среща в четири часа. Пробвай да я преместиш в четири и половина.
— Добре. С кого е срещата?
— С Айрис.
Шарлът вдигна поглед.
— Искаш аз да се обадя на собствената ти баба?
— Да. Ти си ми асистентка. Работата ти е да организираш срещи, да ги изместваш, даже понякога да ги отменяш. Сега ли разбираш, че това е част от длъжностната ти характеристика?
— Но тя ти е баба. Не всичко е бизнес. Не трябва ли сам да й се обадиш?
— Защо?
Шарлът поклати глава и въздъхна.
— Забрави.
За моя радост последва кратко мълчание. По пътя почти нямаше движение и стигнахме магистралата, без да ми се налага да слушам поучителните слова на малката госпожичка до мен. Тъкмо свих по шосе 495, когато Шарлът кръстоса крака и аз за част от секундата отместих очи от пътя. В следващия миг Шарлът се разкрещя и се вкопчи в седалката.
— Внимавай!
Инстинктивно скочих на спирачките. Всичко след това се случи като на забавен кадър.
Погледнах.
Малко космато същество пробяга пред нас.
Катерица.
Проклета катерица.
Шарлът ми изкара ангелите заради един гризач.
Не е за вярване. Тъкмо се канех да я нахокам, когато цялата кола се разтресе. Отне ми цяла минута да осъзная каква е причината.
Някой ни удари отзад.
Девета глава
Шарлът
— Мамка му! — изруга Рийд.
Излезе навън и затръшна вратата след себе си. Явно щетата беше сериозна, защото не успя да премести колата на банкета.
Сърцето ми щеше да изскочи.
Всичко е наред.
Добре сме.
Катерицата също.
Никой не пострада.
Все още обзета от паника, слязох от колата. Рийд спореше с шофьора на червения джип зад нас, ала аз чувах единствено глухото кънтене на пулса в ушите си.