Просто оставих ципа отворен и вперих очи в огледалото. Това. Това вече никак не приличаше на двайсет и седем годишна, зарязала лъжливия си годеник. Нито пък на жена, която има отчаяната нужда да продаде сватбената си рокля, за да си позволи да яде нещо по-различно от нудели в пакетче.
Роклята сякаш сне товара от плещите ми. Не ми се искаше да я събличам. Не исках обаче и да оставя потни петна по разкошния плат.
Преди да я сваля, погледнах за последен път в огледалото и се представих на непознатата в отражението.
Гордо сложих ръце на хълбоците си и казах:
— Здравей, аз съм Шарлът Дарлинг.
После избухнах в смях, защото прозвучах досущ като репортерка от новинарска емисия.
Докато събличах роклята, синьо петънце привлече погледа ми. Оказа се бележка, пришита към подплатата.
Нещо, взето назаем, нещо синьо, нещо старо, нещо ново. Това ли гласеше онази прословута сватбена поговорка? Или пък беше в обратния ред?
Така или иначе, явно бях открила синьото нещо. Приближих бележката към лицето си и присвих очи. Най-отгоре бе щампован надписът „От бюрото на Рийд Истууд“. Прокарвайки пръст по буквите, зачетох:
На Алисън
Тя каза: „Прости ми, че съм такава мечтателка“, а той я хвана за ръка и отвърна: „Ти ми прости, че не съм бил до теб по-рано, за да мечтаем заедно“. — Дж. Айрън Уърд
Благодаря ти, че сбъдна всичките ми мечти.
Твоят любим,
Рийд
Сърцето ми лудо заби. Не си спомнях някога да съм чела нещо по-романтично. Не можех да проумея как тази рокля е попаднала тук. Що за жена би захвърлила подобен спомен? В този момент притегателната сила на тоалета като че ли се утрои.
Рийд Истууд я е обичал. О, не. Молех се Алисън да не е мъртва. Защото мъж, способен да напише толкова трогателни думи, би страдал вечно по любимата си.
— Наред ли е всичко? — обади се продавачката. Дръпнах завесата и се обърнах към нея.
— Да… да. Всъщност, май се влюбих в тази рокля. Разбрахте ли вече колко мога да получа за моята „Марчеса“?
Тя поклати глава.
— Не можем да ви дадем пари. Ще получите ваучер за магазина.
Мамка му.
Парите щяха да ми дойдат добре.
Посочих бледорозовата рокля с перата.
— Каква е цената й?
— Можете да замените вашата с тази.
Предложението звучеше наистина примамливо. Имах усещането, че тази рокля е създадена за мен и бележката е оставена от въображаемия ми перфектен годеник. Не исках да гадая каква е историята й. Исках да я изживея и да напиша своя собствена. Исках мъж, който да ме цени, да споделя мечтите ми и да ме обича безрезервно. Исках мъж, който би ми посветил подобни прочувствени думи.
Мястото на тази рокля бе в гардероба ми, където всекидневно да ми напомня, че истинската любов съществува.
Побързах да отговоря, преди да съм размислила.
— Ще я взема.
Втора глава
Шарлът
Два месеца по-късно
Автобиографията ми имаше крещяща нужда от подновяване. След двучасово ровене из обявите за работа в интернет осъзнах, че ще ми се наложи да поразкрася информацията за уменията си.
Макар и скапана, временната работа, с която приключих днес, щеше да придаде по-добър вид на административния ми опит. Е, поне на хартия. Отворих жалкото подобие на автобиография в Word и добавих позицията на правен асистент.
„Уормън и съдружници“. Изключително подходящо име. Дейвид Уормън[2], адвокатът, при когото току-що бях завършила тридесетдневния си ангажимент като заместничка, наистина беше получервей-получовек. След като написах датите и адреса, се облегнах назад на стола, размишлявайки с какво по-точно ме е обогатила работата за този глупак.
Да видим. Потупах брадичката си с пръст. Какво свърших за човека червей тази седмица? Хм… вчера свалих ръката му от задника си и го заплаших със съд. Да, това определено трябваше да фигурира в сивито ми. Написах:
Умения за работа в условия на стрес.
Във вторник червеят ме научи как да слагам по-раншна дата на машината за печати, за да не го закача Агенцията за приходите. Идеално. Нямаше как да пропусна да включа и това.
Безпроблемно спазване на крайни срокове.
Миналата седмица ме изпрати в „Ла Перла“ за два подаръка — нещо хубаво за рождения ден на съпругата му и нещо секси за „специалната му приятелка“. Кой знае, може да съм добавила и нещичко за себе си на кредитната карта на този кретен. Бог ми е свидетел, че не мога да си позволя прашки за трийсет и осем долара.