— С какво мога да помогна? — попитах.
— Повикай полиция и се свържи с най-близката пътна помощ — отвърна той и извади нещо от портфейла си. — Ето ти членската ми карта. Кажи им, че се намираме на шосе 70 в Манървил.
Час и половина по-късно полицаите си тръгнаха и камионът на пътна помощ ни откара до близкия сервиз.
След дълго чакане механикът най-после дойде да огледа колата. За жалост, присъдата за бенца на Рийд не беше никак добра.
Забърсвайки машинното масло от челото си, той каза:
— Задният калник е изкривен и опира в гумата. До утре сутрин колата ще е готова.
Очевидно безпокойство се изписа по лицето на Рийд.
— Утре сутрин ли? Трябва да сме в града тази вечер.
— По-бърза услуга няма да намерите тука. Повечето механици биха ви бавили поне няколко дни.
Рийд въздъхна шумно, прокарвайки пръсти през косата си.
— Как ще се приберем? — попитах.
— Не мисля, че има шанс да се приберем тази вечер. Извикай си такси за сметка на фирмата, ако не ти допада идеята да пренощуваш тук. Или пък ни резервирай стаи в хотел. Не виждам смисъл да наемам кола и да карам два часа до града, при положение че на сутринта трябва да взема колата си от тук.
Собственикът на сервиза повика Рийд, за да обсъдят заплащането, докато аз размишлявах как да постъпя. Макар понякога да ме изкарваше извън нерви, не смятах за добра идея да изоставя шефа си насред Лонг Айлънд. Трябваше да му покажа, че може да разчита на мен. Компанията предлагаше много възможности за развитие и исках да се възползвам от тях. Така че ми оставаше само един избор — да намеря телефонните номера на местните хотели.
Рийд изглеждаше още по-ядосан, когато се върна от рецепцията на сервиза.
— Реши ли какво ще правиш?
— Резервирах две стаи в „Холидей Ин“.
— „Холидей Ин“? Няма ли други хотели наоколо?
— Знам, че си свикнал да отсядаш в „Гансеворт“ или „Плаза“, но аз обожавам „Холидей Ин“. Какво не му харесваш?
— Нищо. Абсолютно нищо… — рече с половин уста той. — Благодаря ти.
— Повиках и „Юбер“ такси. Тук ще е след няколко минути.
Рийд се усмихна през зъби.
— Супер.
Личеше си, че е бесен. Мисълта, че ще му се наложи да прекара още време с мен, навярно го влудяваше. А работихме толкова добре заедно. Случката определено помрачи иначе продуктивния ни ден.
За капак на всичко шофьорът се появи с мини купър. Двамата с Рийд едва се побрахме на задната седалка. Лашкахме се един в друг по завоите. Поставих си за цел да не мисля за допира на стегнатото му тяло в моето.
Обърнах се към шофьора:
— Бихте ли спрели на „Уол-Март“ отсреща? Обещавам да не се бавя.
Рийд направо почервеня от гняв.
— Какво ти е притрябвало от „Уол-Март“?
— Няколко тоалетни принадлежности, бански и нещо за хапване.
Той ококори очи.
— Бански ли?
— Да. Хотелът разполага с вътрешен басейн — отговорих с усмивка аз.
— Ти да не би да си на десет? Не сме на почивка. Защо не отскочим и до „Чъки Чийз“[8] довечера?
Сарказмът му понякога ми идваше в повече.
— Не знам дали си наясно, но и възрастните плуват. Това е страхотен начин да се разтоваря от напрегнатия ден, а и рядко ми се отдава възможност да поплувам в басейн. Пък и щом си плащам за това, бъди сигурен, че ще се възползвам от него. Така де, ти плащаш. Искаш ли нещо от магазина?
— Не.
— Връщам се след пет минутки — казах и треснах вратата на мини купъра.
Рийд изглеждаше особено кисел, когато петнайсет минути по-късно се върнах с покупките си.
— Пет минути, а?
— Съжалявам. Човекът пред мен спореше с касиера за цената на тримера за нос.
— Ти сериозно ли?
— Как бих могла да си измисля подобна история?
Рийд изпусна преувеличена въздишка. Колкото и да беснееше, пак си оставаше адски красив. Днес носеше не толкова официална тъмносиня спортна поло риза, подчертаваща широките му рамене, и каки панталон. Изглеждаше страшно секси.
Бръкнах в найлоновата торбичка на „Уол-Март“, извадих билкови желирани бонбони с вкус на ягода и размахах един пред лицето му.
— Бонбонче?
Той поклати глава и се засмя, явно примирил се с настоящото ни положение. За моя изненада вместо отново да ми се подиграе, Рийд взе дъвчащия бонбон и го пъхна в устата си. Така жадно впи зъби в него, че потреперих от възбуда. Когато протегна ръка за още, ме обзе надеждата, че зад арогантната му външност наистина се крие друг човек.
Мини купърът спря пред „Холидей Ин“.
8
Chuck Е. Cheeses — американска верига от центрове за семенни забавления и ресторанти. — Бел. ред.