Облякох се набързо и се отправих към нейната стая.
Поех дълбоко дъх и почуках на вратата й. Пълна тишина. Почуках отново. Все същото.
Е, без кола едва ли беше отишла далеч. Спуснах се във фоайето с асансьора и надникнах в бара, но нямаше и следа от Шарлът.
Единственият ресторант наблизо, до който можеше да се стигне пеша, беше „Руби Тюздей“. Щом плъзгащите се врати на „Холидей Ин“ се отвориха пред мен, ситният ръмеж навън ме удари право в лицето. Дъждовни капчици блещукаха по колите на паркинга.
Когато влязох в ресторанта, по масите се виждаха двама-трима клиенти. Беше късно и явно, се канеха скоро да затварят. Нужни ми бяха няколко секунди да забележа Шарлът. Седеше в едно от ъгловите сепарета и замислено дъвчеше химикалката си. После се захвана да пише нещо на салфетката пред себе си. Напуши ме смях — сигурно драскаше ругатни по мой адрес.
Бях дошъл да й се извиня, ала точно в този момент предпочитах просто да я наблюдавам отдалеч. Трябваше да престана да се самозалъгвам. Изпитвах неприязън не към нея, а към факта, че ми напомняше за нещата, които отчаяно се опитвах да забравя. Закачливият темперамент на Шарлът ми напомняше, че навремето и аз бях щастлив. Част от мен все още скърбеше за изгубеното щастие.
Приближих се до нея и реших да я избъзикам.
— Свършили са книжките за оцветяване, а?
Тя подскочи. Каквото и да пишеше, така се бе вглъбила в него, че изобщо не ме беше забелязала.
— Какво правиш тук? — попита и обърна салфетката наопаки.
— Чух, че имат салатен бар на свободна консумация. А и добре ще ми дойде едно питие.
— Както и хапче за нерви.
— Не бива да се взема с алкохол, затова ще карам само на бира. — Седнах срещу нея. — Позволяваш ли ми да ти правя компания?
— Не съм сигурна, че ми допада идеята да се намърдваш неканен на вечерята ми, Истууд.
Да се намърдваш. С моите камъни по моята глава. Мамка му. Така ми се падаше.
Преглъщайки егото си, измъдрих нещо като извинение.
— Съжалявам, че използвах тези думи преди малко. А също и че си изпуснах нервите.
— Можеше просто да ми кажеш, че не ти се говори. Не е нужно винаги да си толкова груб.
Лицето й беше почервеняло. Личеше си, че е адски ядосана.
— Права си.
Шарлът сбърчи чело.
— Ти се съгласи с мен? Това вече е нещо ново.
— Днес ми се случиха доста нови неща.
— Като например?
Сервитьорката дойде да вземе поръчката ми, прекъсвайки разговора ни. Когато отново останахме сами, Шарлът настоя да получи отговор.
— Е?
— Ами… — Почесах наболата си брада. — За пръв път стъпвам в „Руби Тюздей“. — Разсмях се. — За пръв път се возих и в мини купър. За пръв път отсядам в „Холидей Ин“. За пръв път ме блъскат…
— Вярно? — попита шокирано тя.
— Да. Благодарение на теб.
— Благодарение на мен ли? Ти беше зад волана.
— Ти ме разсея.
— По-скоро не си гледаше пътя. Затова и не видя катерицата.
Точно така. Бях се вторачил в краката ти, също както сега съм се вторачил в устните ти.
— Може и да съм бил леко отнесен. — Спогледахме се за момент, сетне побързах да сменя темата. — Та какво пишеше одеве?
Шарлът сложи ръка на салфетката, за да не й я взема.
— Не съм сигурна дали искам да ти казвам.
— Защо така?
— Нещо ми подсказва, че ще ми се присмееш.
Леле, наистина ме смяташе за безчувствен задник.
— Вече няма с какво да ме изненадаш, Шарлът.
Тя обърна салфетката и колебливо я побутна към мен.
Оказа се номериран списък, озаглавен „Майната му“.
— Какво трябва да е това?
— Нещо като списък с нещата, които искам да направя, преди да гушна букета. Кръстила съм го „Майната му“, защото така го чувствам. Животът е кратък и не бива да се заблуждаваме, че разполагаме с всичкото време на света да направим нещата, които искаме. Така че, майната му! Все пак едва не умряхме днес.
Коментарът й ме накара да избухна в смях.
— Не преувеличаваш ли малко? Само ни поизкривиха бронята. Как бихме нарекли гибелта си… Смърт, причинена от катерица?
— Знаеш какво имам предвид! Можеше да е много по-лошо. Никой от нас не знае колко време му е отредено. Днешното преживяване ме накара да се замисля върху нещата, които все отлагам да направя.
— По важност ли са подредени?
— Не. Просто в такъв ред изникнаха в главата ми.
— Надявах се това да не са най-важните неща за теб… понеже номер едно „Скулптура на гол мъж“ е меко казано странно желание.