Фотография на Шарлът в обятията на някакъв мъж привлече вниманието ми. Той беше сключил ръце около тъничкия й кръст и я целуваше страстно. С едната си ръка тя беше обхванала врата му, а другата, с широко разтворени пръсти, показваше на камерата. И двамата бяха издокарани в официални дрехи. Погледът ми се спря върху надписа „Казах „да“, сетне и върху скъпоценния камък на пръста й. Вече не го носеше. Може би с госпожица „Откачалкова“ наистина си приличахме… не само по това, че харесваме как й стои червеният бански.
На сутринта се спуснах на долния етаж в търсене на кафе. Не стигнах далеч обаче, защото мярнах Шарлът в хотелския фитнес и надникнах над стъклената врата. Какви ги върши, по дяволите? Беше съвсем сама в мъничката стая с големи огледала. Само че не тренираше. Седеше върху една от онези големи топки за гимнастика, подскачаше нагоре-надолу, докато гледаше телевизора, висящ на стената, и дъвчеше желирани бонбони.
Поклатих глава и се изкисках. Боже, определено й хлопа дъската.
Когато отворих вратата, тя така се сепна, че отскочи от топката и се приземи по задник на пода.
Да му се не види.
Приближих се и й подадох ръка.
— Добре ли си?
Шарлът долепи длан до гърдите си и дрезгаво изграчи:
— Парченце от бонбона ми отиде в кривото гърло заради теб.
— Заради мен ли? От къде на къде?
— Изкара ми акъла.
Вдигнах вежда.
— Това е хотелски фитнес, Шарлът. Хората влизат и излизат. Така стоят нещата в общите помещения. Не е нужно да имаш запазен час.
Тя сграбчи ръката ми и я дръпна с всичка сила, за да се изправи.
— Леле, страшно заядлив си. Чуваш ли се изобщо?
Изтупа въображаемата мръсотия от дрехите и ръцете си. Тогава за пръв път забелязах облеклото й. Толкова бях обсебен от гледката как тя подскача нагоре-надолу върху глупавата топка, че не бях обърнал внимание на дрехите й.
— Какво, по дяволите, си облякла?
— Бетси ми ги даде — отвърна Шарлът. — Имат запас от нови дрехи, дарени от местните фирми. За случаите, в които гостите са загубили багажа си на летището например.
— Коя е Бетси?
— Рецепционистката. Снощи ни се представи, а и носи значка с името си.
Както и да е. Облеклото на Шарлът беше, меко казано, интересно. Носеше черна фланелка с логото на веригата ресторанти „Апълбий“ и мъжки шорти, които й стигаха чак до коленете. Но най-интригуващата част от нейния екип беше върху краката й — бели хавлиени чехли, които бяха поне с четири номера по-големи и имаха надпис „Холидей Ин“.
— Не можеш да използваш уредите с чехли. Опасно е.
Тя завъртя очи.
— Наясно съм. Затова тренирах с топката.
Веждите ми се стрелнаха нагоре.
— Моля? На клатушкането върху топката с бонбон в уста тренировка ли му викаш?
Шарлът сложи ръце на хълбоците си.
— Тъкмо бях приключила с тренировката и си почивах.
— Нагъвайки желирани бонбони…
— Обзалагам се, че съдържанието им не е много по-различно от това на бутилка „Гейтърейд“.
— „Гейтърейд“ хидратира тялото и съдържа електролити и калий, а тези бонбони са си чиста захар.
— Божичко, адски си досаден — сопна се тя.
С тези думи отвори вратата и напусна стаята.
На нищо не приличаше, но поне се движеше. Механикът беше закрепил криво-ляво счупената броня, колкото да се доберем до града.
Наближихме мястото, където катерицата предизвика вчерашния инцидент. Поклатих глава и се обърнах към пасажерката до себе си с въпрос:
— Чист ли е теренът? Да не пропусна случайно някоя полска мишка, докато пробягва по пътя, и да се озова с нови щети за десет хилядарки.
Шарлът ме погледна на кръв.
— Днес полска мишка или катерица, утре някоя старица на пешеходна пътека.
— Имаш развинтено въображение — отвърнах и се опитах да си придам сериозно изражение. — Кажи ми, Шарлът, така ли разговаряше и с предишния си шеф? Нищо чудно, че те е изгонил.
Погледнах я с крайчеца на окото и видях лицето й да помръква. Проклятие. Май бях попрекалил с шегите.
— Бившият ми шеф беше свиня — отговори тя, загледана през прозореца.
Усетих как в гърдите ми се затяга възел. За миг отместих очи към Шарлът.
— Да не те е тормозил?
— Не. Не и по начина, по който предполагаш. Спипах секретарката му да „захапва“ ябълки под бюрото му една вечер, а даже не беше Хелоуин[9].
— Хванала си я да му прави свирка?
9
Традиционна игра на Хелоуин. Във ведро с вода се пускат ябълки и участниците се стремят да захапят някоя от тях, без да си помагат с ръцете. — Бел. ред.