— Да… моля. Затова съм дошла.
— Добре тогава — смотолеви Рийд.
Въздъхнах с облекчение. Стените на библиотеката започваха да ме задушават.
Не по-малко впечатляващ изглеждаше господин Истууд и отзад. Извивката на задника му във вталения панталон накара пулса ми да се ускори.
Въведе ме във внушителната кухня.
— Подовете са от махагон. Както виждате, всичко е в изискан гурме стил — проектирано за максимално удобство на готвача. Наскоро е реновирано. Плотовете са от гранит и мрамор. Електроуредите са „Бош“. Топ качество. Шкафовете са изработени по поръчка с покритие от бял лак. Готвите ли, госпожице Дарлинг?
Изпъвайки тясната си черна рокля, отвърнах:
— Да, не всеки ден, но да.
— Чудесно. Заповядайте, разгледайте наоколо. Ако имате въпроси, не се притеснявайте да ме попитате.
Нима Рийд започваше да се държи нормално с мен? Пулсът ми се поуспокои.
Закрачих из просторната кухня, тракайки с токчета по махагоновия под. Той облегна мускулестите си ръце на централния плот, без да ме изпуска от поглед. Сърцето отново заблъска бясно в гърдите ми.
Извръщайки очи от неговите, кимнах с глава.
— Много е хубаво.
— Въпроси?
— Не.
— Да продължаваме, значи?
— Да.
Следващата ни спирка беше главната спалня. Светлината в стаята беше леко приглушена, но огромният прозорец с възхитителна гледка към града определено компенсираше този недостатък.
— Това е главната спалня. Не пропускайте да надникнете в обширната гардеробна. Банята е оборудвана с парна душкабина, джакузи и мраморен под. Както можете да видите, тази стая разполага с най-добрата гледка в целия апартамент.
Внимателно огледах всичко, полагайки неимоверни усилия да изглеждам сериозна. Той ме следваше на близко разстояние, което адски ме напрягаше.
Изпитвах силно сексуално влечение към него и това никак не ми харесваше. Имаше нещо гнило в този мъж. Не беше онзи Рийд, за когото си бях фантазирала. Моят Рийд трябваше да ми даде нова воля за живот, а не съвсем да я потъпче.
Щом се върнахме в основната част на спалнята, той вдигна очи към мен.
— Въпроси? Коментари?
Нямаше ли край това мъчение? Кажи нещо.
— Струва ми се, че… ъм… апартаментът е прекалено голям за мен.
Рийд седна на леглото и кръстоса ръце, без да оставя драгоценната си папка дори за момент.
— Прекалено голям…
— Да. Май не ми е нужно всичкото това място. Аз… прекарвам доста часове на работа. И… няма да ми остане време да му се насладя.
Той ме изгледа кръвнишки — ама наистина кръвнишки.
— О, вярно. Бях забравил за уроците по сърф за кучета.
Какво?
— Моля?
Господин Истууд потупа папката с показалец.
— Професията ви. Записала сте я в заявлението си. Звучи ми наистина сложно — сърфинг за кучета. Как се научава човек да преподава подобно нещо?
Мамка му.
В какво се забърках?
Така се бях оплела в лъжите си, че беше твърде късно да разкривам истината.
— Както вие сам казахте… доста е… сложно. Нужни са… много тренировки — отвърнах с половин уста.
— Как става по-точно?
Как сърфират кучетата? Проклета да съм, ако знам.
— Заставаш в задната част на дъската, а… кучето застава отпред… и, ъм… после… то започва да сърфира.
Изричайки последната дума, избухнах в смях.
— Да.
Рийд стана от леглото и се приближи до мен.
— Да разбирам ли, че заплащането е добро?
Преглътнах тежко и поклатих глава.
— Не съвсем, не.
Въпросите му заваляха един след друг.
— Значи имате спестявания?
— Не.
— Щом професията ви не позволява да си купите подобен апартамент как по-точно възнамерявате да го заплатите?
— Имам си начин…
От ледения му поглед ме побиха тръпки.
— Нима? Защото кредитният ви отчет говори друго. Говори, че нямате пукната пара, Шарлът — тросна се той, изплювайки името ми като мръсна дума.
Извади лист хартия от папката и го навря в лицето ми.
— Как си се сдобил с това? — озъбих се аз и отскубнах листа от ръцете му. — Значи си ме проверявал?
Тонът му стана още по-гневен.
— Ти сериозно ли си въобразяваше, че бих развеждал някого в апартамент за дванайсет милиона долара, без да му направя щателна проверка? Невъзможно е да си чак толкова наивна.
Почувствах се повече от унизена.
— Нямаш право да ме проверяваш без мое позволение.
Рийд присви очи насреща ми.
— Даде ми позволение, когато пусна заявлението си за оглед. Този факт май ти е убягнал. Каква изненада само.