— Благодаря ти.
Адам ми хвърли самодоволна усмивка и й каза:
— Тръгваме ли?
— Разбира се.
После кимна и се обърна към мен с думите:
— Приятно ми беше да си поговорим, приятел.
— На мен също.
Наблюдавах ги мълчаливо, докато не изчезнаха от поглед.
Ето нагледен пример за момче, изживяващо най-лошия ми кошмар, а беше по-щастливо от прасе, въргалящо се в тиня. Доказателство, че начинът на мислене е по-важен от всичко. От него струеше самоувереност, той вярваше, че заслужава повече. Избрал беше да живее, а не да се крие.
Вселената си знаеше работата. Поднасяше ни правилните случки в правилното време, за да ни напомни да не се предаваме.
Боже, Шарлът явно ме бе заразила с оптимизма си.
Вдигнах показалец към небето и казах:
— Бива си те. Почти успя да ме убедиш.
Въртейки нервно часовника на китката си, влязох в офиса на Айрис и попитах:
— Чувала ли си се с Шарлът?
— Не, но ми изпрати имейл с маршрута си, за да знам къде е, в случай че възникне нещо спешно.
— И?
— Ами, забелязах, че след няколко дни се качва на нощния влак за Италия.
— Тоест… в спален вагон?
— Да. — Изражението й помръкна. — Рийд, не съм сигурна, че пътува сама.
Пулсът ми се ускори.
— Защо?
— Така си мисля. Може би Блейк е с нея.
Тогава ми просветна.
Точката от списъка й.
„Да се любя с мъж в спалния вагон на влак за Италия.“
Обзе ме паника. Ами ако Айрис е права? Ами ако Шарлът наистина не беше сама? В момента не беше в състояние да взема трезви решения. Да не говорим, че си нямаше понятие какво изпитвам към нея. Ами ако беше завела Блейк на пътешествието, за да ми отмъсти затова че преспах с нея и после се покрих? Напоследък се държеше студено с мен, а и не беше споменавала да е прекратявала отношенията си с него.
Шарлът дори не подозираше колко дълбоки са чувствата ми към нея, защото така и не събрах смелост да й кажа. Можех да виня единствено себе си, ако наистина се окажеше, че е в спалния вагон с Блейк.
Месеци наред залъгвах себе си и нея. Но истината беше, че исках аз да съм този, с когото да се люби във влака.
— Добре ли си, Рийд?
— Не, не съм добре — отговорих забързано. — Страхувам се, че оплесках нещата с Шарлът. Мислех си, че мога да живея без нея, но съм грешал. Може би вече е късно да се поправя. Едно от желанията в списъка й е да се люби с мъж в спалния вагон на влак. Ако е с Блейк, значи ще преспи с него.
Изправих се и закрачих напред-назад.
— Не е късно, Рийд. Шарлът иска да е с теб. Дори да е с друг мъж, то е само защото си я отблъснал. Върви да й кажеш какво изпитваш към нея.
Рязко се завъртях.
— Ами ако е с него?
— Няма значение. Не позволявай да ти се изплъзне.
О, колко права беше.
— Няма да го позволя. Тя е жената за мен, бабо. Колкото и да ме плаши този факт, не мога повече да го отричам.
— Тогава заминавай! Не разполагаш с много време, преди да се е качила на влака.
Не успях да хвана достатъчно ранен полет, с който да стигна навреме за отпътуването на влака от Париж. Не ми оставаше друг вариант, освен да се кача на гарата във Венеция. Имаше голяма вероятност по това време Шарлът вече да е изпълнила точката от списъка си.
Длъжен бях да поема този риск.
Когато кацнах във Венеция, трябваше само да се добера до гарата. Поради някаква причина нямах интернет на телефона и картата не се отваряше. На всичкото отгоре никой наоколо не говореше английски. Слава Богу, че поне можех да изпращам съобщения.
Беше голяма грешка да карам Макс да ми превежда от италиански. Вместо на най-близката гара се озовах пред публичен дом.
Ще му откъсна главата, като се прибера.
Интернетът ми най-после проработи, но с това отклонение загубих най-малко половин час. Шибаният Макс. Времето изтичаше стремглаво.
Най-накрая пристигнах на гара „Санта Лучия“. Сега оставаше да разбера на кой от шестнайсетте перона спира нощният влак на Шарлът. За някои от пътниците Венеция беше първа спирка, а за други последна. Продължаващите за Рим щяха да останат във влака. Нямах ни най-малка представа дали Шарлът изобщо е в този влак, нито пък дали е с онзи тип. Нервите ми бяха опънати до краен предел. Стомахът ми се преобръщаше.
За щастие, намерих човек, който говори английски, и разбрах на кой перон пристига влакът. Купих си билет до Рим и се отправих към другата страна на гарата, за да чакам до линията.
Мислите ми препускаха бясно. Какво щях да й кажа? Имах усещането, че трябва да си подготвя две различни речи за различните сценарии. Заливаха ме вълни от емоции, но мозъкът ми сякаш бе престанал да функционира.