Точно навреме, в 11:05, влакът спря на перона. С разтуптяно сърце наблюдавах шумните рояци хора да слизат от първия вагон и да вземат багажа си.
Подадох билета си на кондуктора, качих се и нетърпеливо зачаках. Прецених, че има по-малка вероятност да ме изритат, докато влакът е в движение.
Когато машината отново потегли, станах и тръгнах през вагона с купетата. Почуках на всяка врата. Зад някои от тях дочух не особено сърдечни поздрави от хора, които определено не бяха Шарлът Дарлинг.
Да не би да съм сбъркал влака?
Бях сигурен в едно — предпочитах изобщо да не я открия, пред това да я заваря в компрометираща поза с друг мъж.
Сърцето ми сякаш престана да бие, когато стигнах до последния вагон — вагон-ресторанта. В ъгъла сам-самичка русокоса красавица ядеше кроасан.
Трийсет и седма глава
Шарлът
Нощният влак се оказа лоша идея. Непрестанното клатушкане и неспокойните ми мисли не ми дадоха да мигна.
Романтичната ми представа за среднощно пътешествие към Италия беше разбита на пух и прах. Беше самотно и некомфортно преживяване.
Липсваше ми домът.
Липсва ми Рийд.
Колкото и да ме натъжаваше, това беше самата истина.
Реших да се отбия до вагон-ресторанта за закуска. Настаних се до прозореца и тъй като бях все още на френска вълна, си поръчах кроасан и кафе.
Не можех да се нагледам на приказния пейзаж навън. Ненадейно в отражението на стъклото мярнах мъж, който страшно ми заприлича на Рийд.
Сигурно ми се привиждаше.
Дали прекомерната употреба на мляко не предизвиква халюцинации?
Примигнах, но силуетът още си беше там. Сложих ръка на гърдите си и бавно се обърнах.
Рийд?
Божичко, Рийд!
— Сама ли си? — попита с разтреперан глас той.
Думите заседнаха в гърлото ми, затова просто кимнах.
Гърдите му се издигаха и спускаха ускорено. Носеше камуфлажни панталони и кубинки и не се беше бръснал с дни.
Сън ли е това?
— Изглеждаш така, все едно отиваш на война — промълвих.
— За такава се бях подготвил — отвърна той с дълга въздишка. — Мислех си, че ще те заваря с друг мъж.
— Значи само заради това си пропътувал хиляди километри?
— Да. — Рийд затвори очи. — Не. Не знам. Щях да дойда така или иначе. Имам да ти казвам куп неща, Шарлът.
— Не мога да повярвам, че си тук.
Той най-сетне се приближи, седна до мен и силно ме прегърна.
Не можах да сдържа сълзите си.
— Толкова много ми липсваше, Рийд.
— О, красавице, ти също ми липсваше. Бони Райт все пак се оказа права…
— Какво имаш предвид?
Рийд за секунда се вгледа в очите ми, сетне каза:
— Не можеш да обичаш насила. Но обратното също е вярно. Невъзможно е и да си забраниш да обичаш. Дълго време отричах чувствата си към теб, Шарлът. Но истината е, че те обичам с цялото си сърце и душа.
Обляна в сълзи, обвих ръце около врата му.
— Господи, Рийд, обичам те страшно много.
— Искаш ли да отидем в спалното купе? — прошепна в ухото ми той.
Побиха ме тръпки от вълнение.
— Да.
И двамата скочихме от местата си и се отправихме към купето. Още щом вратата се затвори подире ни, Рийд впи устни в моите. Нямаше да понеса отново да ми каже, че не можем да сме заедно. Обичах този мъж и не исках да прекарам нито секунда без него.
Усетих ерекцията му да се притиска в корема ми, когато ме повали на леглото.
— Трябва да ти кажа толкова много неща — заговори той до самите ми устни. — Но искам да съм вътре в теб, докато ги изричам. Моля те.
— Да — промълвих, задъхана от екстаз.
Ръцете му трескаво се мъчеха да свалят дънките ми. Помогнах му да ги изхлузи от краката ми, без дори за секунда да отделям устни от неговите.
Бях вече влажна и тръпнеща, когато големият му член проникна в мен с един-единствен мощен тласък. Сякаш беше пропътувал половината свят с едничката цел да ме обладае.
Провирах пръсти през чорлавата му коса. Острата му брада подлудяващо драскаше кожата ми.
Прониквайки все по-дълбоко в мен, той прошепна:
— Обичам те, Шарлът. Толкова те обичам и съжалявам, че не знам как да спра. Не мога да спра. Аз съм едно егоистично копеле. Имам нужда да си до мен, дори накрая да проваля живота ти. Нуждая се от теб.
— Ти спаси живота ми. Не мога да живея без теб.
— Няма да ти се наложи.
Тласъците му се ускориха и думите ни рязко секнаха. Струваше ми се, че разлюляваме целия влак. Първият ни път в Тексас ме остави без дъх, но сега направо се чувствах на седмото небе. Оргазмът ме разтърси от глава до пети. Изстенах от удоволствие, усещайки горещите му сокове да ме изпълват.