Може би този път беше по-различно, защото знаех, че е мой.
— Истина ли е това, Рийд?
Все още вътре в мен той ме целуна по врата и каза:
— Това е най-истинското нещо, което съм изживявал някога. Искам да се оженя за теб, искам да имаме деца и да ти дам всичко, за което си мечтала.
Думите му отприщиха с пълна сила сълзите ми.
— Да не те обидих?
— Не. Толкова съм щастлива, Рийд.
Погледнахме се в очите и на лицата ни грейнаха широки усмивки.
Той бавно излезе от мен, пое ме в обятията си и заговори с устни върху кожата ми.
— Преди да се появиш в живота ми, не съм осъзнавал каква благословия е всъщност раздялата ми с Алисън. Ако тя не ме беше изоставила, никога нямаше да те срещна. Не би могла да съществува по-голяма любов от моята към теб, Шарлът.
— Преди малко се разплаках, защото винаги съм се страхувала, че не искаш деца. Да чуя, че желаеш деца от мен, е като сбъдната мечта.
— Не сме обсъждали този въпрос, но подозирах, че искаш деца — рече Рийд.
— Да, но не и толкова, колкото искам теб.
— Е, възнамерявам да ти дам и двете. Моля се на Бога да постъпвам правилно. Знаеш, че се тревожа за това, доколко ще съм способен да се грижа за вас. Но повече от всичко на света искам да си имам малка Шарлът.
Очите ми за кой ли път се напълниха със сълзи.
— Безмерно щастлива съм, Рийд.
— Аз също. Нямам търпение да видим Рим заедно. Какво ще кажеш след това да се отбием за няколко дни до Париж?
— Наистина ли? — възкликнах.
— Тъкмо ще ме разведеш.
— Имат страхотни багети и сирена!
— Сирена, а? Е, сега вече съм още по-развълнуван. Прехвърлих събитията от последния половин час в главата си.
— Я ми кажи… какво те накара да си помислиш, че съм с друг мъж?
— Айрис ми пусна мухата, че Блейк е с теб.
Избухнах в смях. На Айрис й беше пределно ясно, че не излизам с Блейк. Казала го е, за да накара Рийд да изревнува.
Дължах й огромна благодарност.
Трийсет и осма глава
Рийд
Три месеца по-късно
Изключено беше да се концентрирам, когато Шарлът присъства на работните срещи.
Нищо, че отдавна се нанесе при мен и всяка нощ спеше в леглото ми. Когато беше наблизо, не можех да се съсредоточа върху нищо друго. Днес обаче това усещане беше по-силно от всякога и знаех точно защо.
Усмивката на Айрис не слизаше от лицето й, когато двамата с Шарлът бяхме около нея. Баба ми вече я считаше за член от семейството. На неделната вечеря в Бедфорд миналата седмица дори извади записите на изпълненията ми в хора и ги пусна на Шарлът. Този път не се възпротивих.
Счетоводителят обясняваше надълго и нашироко за финансовите резултати от тримесечието, но думите му влизаха в едното ми ухо и излизаха през другото.
Дискретно отворих лаптопа си и цъкнах на списъка, добавяйки нова точка: „Да предложа брак на Шарлът Дарлинг“.
Усетих, че ме гледа подозрително и моментално затворих документа.
Срещата клонеше към края си, затова извадих химикал и набързо написах:
Шарлът,
Свободна си да си ходиш следобед. Шефът ти разпорежда така.
Подадох й бележката, когато останалите започнаха да се разотиват.
Тя я погледна и присви очи.
— Какво си намислил… шефе?
— Отмених следобедните си ангажименти. Хайде да се омитаме оттук.
— Кой си ти? Какво стана с работохолика, когото познавах навремето?
— Ами, напоследък имам по-приятни неща за вършене.
Когато се прибрахме в апартамента, изчаках Шарлът да излезе от банята и реших да й разкрия една-две от изненадите, които съм й подготвил.
— Помниш ли първия ни оглед заедно в „Бриджхемптън“? Собственичката беше художничка и рисуваше двойки в деня на запознанството им.
— Да, картините й бяха страхотни.
— Е… свързах се с нея и я помолих да направи портрет и на нас.
Устата й зейна от изненада.
— Стига, бе! Чакай малко… В деня на запознанството им ли каза? Нашето не беше особено романтично. Интересна картина ще да се е получила.
— Не е каквото очакваш.
Взех портрета от ъгъла на стаята и го донесох.
Бавно размотах опаковъчната хартия. Аз също не го бях виждал, защото исках да съм не по-малко изненадан от нея.
— Божичко! — изкрещя тя.
И двамата избухнахме в истеричен смях.