В седем вечерта във вторник Ерин трябваше да се срещне с Чарлз Норт в някаква кръчма близо до Уошингтън скуеър. „Несъмнено в седем без четвърт вече е била навън“ — помисли си Дарси.
Следващият запис беше от седем и двадесет и пет. Майкъл Наш.
„Беше ми много приятно да се запозная с вас, Ерин, и се надявам, че ще можем да вечеряме заедно някой ден през тази седмица. Ако имате възможност, ми позвънете още тази вечер.“
Наш беше оставил домашния и служебния си телефони. Обажданията в сряда започваха още в девет сутринта. Първите три бяха рутинно служебни. Едното от тях, на Алдо Марко от „Бертолини“, накара Дарси да усети буца в гърлото си.
„Госпожице Кели, разочарован съм, че не спазихте уговорената в десет часа среща. На всяка цена трябва да видя колието и ви предупреждавам, че няма да допусна никакви поправки в последния момент. Моля веднага да ми се обадите.“
Този запис беше от единадесет. Следваха още три от същия човек, в които раздразнението и настойчивостта му растяха. Освен обажданията на Дарси имаше и още едно, свързано с поръчката на „Бертолини“.
„Ерин, тук е Джей Стратън. Какво става? Марко постоянно ми звъни за колието и ме обвинява, че съм те препоръчал.“
Дарси знаеше, че Стратън е бижутерът, който бе занесъл проектите на Ерин в „Бертолини“. Записал се беше в седем вечерта в сряда. Дарси започна да пренавива касетката, но спря. Може би не трябваше да изтрива тези записи. От телефонния указател взе номера на най-близкия полицейски участък.
— Искам да съобщя за изчезването на един човек — каза тя, когато отговориха. Обясниха й, че трябва да отиде на място, тъй като не приемат по телефона информация от този род, особено когато се отнася за пълнолетен гражданин.
„Ще се отбия на път за вкъщи“, реши Дарси. Отиде в кухнята и докато си приготвяше кафе, забеляза, че опаковката с мляко не беше отваряна. Ерин започваше деня си с кафе и винаги го пиеше с мляко. Във вторник вечерта Боксър я бе видял да се връща от пазар. Дарси отвори кофата за боклук под умивалника. Вътре имаше някакви отпадъци, но липсваше празна опаковка от мляко. „Вчера сутринта Ерин не си е била у дома — помисли си Дарси. — Във вторник вечерта тя въобще не се е прибирала.“
Върна се с чаша кафе обратно в дневната. От най-горното чекмедже на работната маса извади календар-бележника на Ерин. Разлисти го и отвори на страницата за деня. Не бяха отбелязани никакви срещи. За сряда имаше две: „Бертолини“ — 10 сутринта; „Бела Вита“ — 7 вечерта (Дарси и Нона).
На страниците за предишните седмици имаше отбелязани срещи с мъже, имената на които не говореха на Дарси нищо. Срещите обикновено бяха между пет и седем. До повечето от тях беше записано и мястото: О’Нийл, Мики Мантъл. Плаза, Шератон… все барове на хотели или известни заведения.
Телефонът иззвъня. „Дано да е Ерин“ — помоли се Дарси, докато вдигаше слушалката.
— Ало.
— Ерин? — мъжки глас.
— Няма я. Аз съм Дарси Скот. Нейна приятелка.
— Знаете ли къде мога да я намеря?
— Кой се обажда? — разочарование, силно и непреодолимо, обзе Дарси.
— Джей Стратън.
Джей Стратън се беше обаждал за колието на „Бертолини“. Той й говореше нещо.
— … ако знаете къде е Ерин, моля кажете й, че ако не получат това колие, ще й потърсят съдебна отговорност. — Очите на Дарси замигаха по посока на домашната аптечка. Знаеше, че Ерин е записала комбинацията за сейфа в тефтерчето си под името на фирмата, откъдето го бе купила. Стратън продължаваше да говори. — Знам, че Ерин държеше колието в сейфа у тях. Има ли някаква възможност да проверите дали е все още там? — настоя той.
— Изчакайте — Дарси запуши с ръка микрофона, а после си помисли: „Колко съм глупава! Та тук няма никой.“ Но вътре в себе си приемаше, че Ерин е тук. Ако колието не беше в сейфа, това можеше да означава, че е станала жертва на грабеж, докато е отивала да го занесе. Ако е тук, беше почти сигурно, че нещо друго й се е случило. Нищо на света не би й попречило да занесе колието навреме.
Тя отвори тефтерчето на Ерин и обърна на страницата с Д. До „Далтъп сейф“ беше написана поредица от числа.
— Намерих комбинацията — каза тя на Стратън. — Чакам ви тук. Не желая да отварям сейфа без свидетел. А в случай че колието е тук, ще ви поискам разписка срещу получаването му.
Стратън каза, че тръгва. След като затвори телефона, Дарси реши да повика и портиера. Не знаеше нищо за Джей Стратън, освен онова, което й беше казала Ерин — че е бижутерът, който й бе осигурил поръчката на „Бертолини“.