Докато чакаше, Дарси заразгръща документите на Ерин. В папката, надписана „Предаване за обявите за запознанства“, имаше откъснати страници от вестници и списания с обяви за запознанства, като на всяка страница бяха оградени различен брой. Дали те бяха онези, на които Ерин беше отговорила или пък е възнамерявала да отговори? Разтревожена, Дарси осъзна, че отбелязаните бяха най-малко двадесет. Коя и дали сред тях е обявата на Чарлз Норт, с когото Ерин имаше среща във вторник вечерта?
Когато тя и Ерин се съгласиха да отговарят на обявите за запознанства, се захванаха много систематично за работа. Отпечатаха си евтини бланки само с техните имена. Избраха си снимки, които да изпращат, когато им поискат. Заливаха се от смях вечери наред, докато измисляха текстове на писма, които нямаха намерение да изпращат: „Обичам да чистя, да чистя, да чистя. (Идеята беше на Ерин.) Любимото ми занимание е да пера на ръка. Наследих от баба си нейната дъска за пране. Братовчедка ми също я искаше и това причини голяма семейна разправия. Ставам лоша, когато имам мензис, но през останалото време съм добра. Моля Ви да се обадите колкото може по-скоро.“
Накрая бяха съчинили очарователни според тях отговори. Когато Дарси заминаваше за Калифорния, Ерин й каза:
— Ще отговарям на твоите обяви около две седмици, преди да се върнеш. Ще променям някое и друго изречение, за да паснат на обявите.
Ерин нямаше компютър. Дарси знаеше, че пише отговорите на електрическата си машина, но копия от тях не правеше. Тя записваше всички данни в бележника, който носеше в чантата си: кода на отговорената обява, имената на всички, на които се е обаждала, впечатленията си от тези, с които се бе срещала.
Джей Стратън се облегна в таксито и притвори очи. Говорителят зад дясното му ухо гърмеше от рок музика.
— Намали го! — грубо каза той.
— Човече, та ти се опитваш да ме лишиш от моята музика! — шофьорът беше около двадесетгодишен. Тъничка рошава коса покриваше врата му. Обърна се да изгледа Стратън, видя изражението върху лицето му, измърмори нещо под носа си и намали звука.
Стратън усети как започва да се изпотява под мишниците. Трябваше да се съблече. Попипа джоба си. Разписката, която Ерин му беше дала за скъпоценните камъни на „Бертолини“ и за диамантите, които й беше поверил миналата седмица, беше в портфейла му. Дарси Скот му се стори разумна. Не биваше да предизвиква и най-малкото подозрение.
Любопитният портиер сигурно го беше чакал, тъй като, когато Стратън пристигна, вече отваряше вратата. Очевидно го позна.
— Ще ви заведа горе — каза той. — Госпожицата ме помоли да бъда и аз там, докато отваря сейфа.
Стратън изруга наум и последва тантурестата фигура нагоре по стълбите. Не му трябваха двама свидетели.
Когато Дарси им отвори да влязат, по лицето на Стратън се разля приятно и някак угрижено изражение. Беше решил да бъде спокоен, но тревогата в очите на Скот го отказа от всякакви баналности. Съгласи се с нея, че сигурно се е случило нещо ужасно.
„Интелигентна жена“, помисли си той. Дарси очевидно беше запомнила цифровата комбинация за сейфа. Не искаше другите да разберат къде я пази Ерин. Беше приготвила лист и писалка.
— Искам да опишем какво има в сейфа.
Стратън нарочно се обърна с гръб, докато тя набираше кода, и едва когато отвори вратата, клекна до нея. Сейфът беше доста дълбок. По рафтовете му бяха подредени кутийки и торбички.
— Нека да ви подавам всичко на вас — предложи той. — Ще ви съобщавам всяко нещо. Вие ще записвате.
Дарси се поколеба, сетне осъзна, че предложението е разумно. Той беше бижутер. Ръката му се отърка о нейната. Тя инстинктивно се отмести.
Стратън хвърли поглед през рамо. Боксър изглеждаше нервен, запали цигара и огледа стаята, вероятно за пепелник. Това беше единственият шанс за Стратън.
— Мисля, че Ерин държеше колието в онази кадифена кутийка — протегна се да я вземе и нарочно я събори на пода.
Като видя блясъка на разпилените около нея камъни, Дарси скочи и трескаво започна да ги събира. Миг след това, като се ругаеше за своето невнимание, и Стратън клекна до нея. Двамата внимателно огледаха навсякъде.
— Сигурен съм, че събрахме всичко — каза той. — Това са полускъпоценни камъни, ползват се за ежедневни украшения. По-важното е… — той отвори кадифената кутийка. — Ето го бижуто на „Бертолини“.