— Дарс, когато слушам Брус, не мога да се съсредоточа.
— Трябва да се опиташ. Може би ни трябват запушалки за уши.
Ерин хитро се усмихва:
— Имам по-добра идея.
След вечеря отидоха в библиотеката. Когато я затваряха, двете се бяха скрили в тоалетната, докато мине нощната охрана. Настаниха се на масите до асансьорите на седмия етаж, където не загасяха лампите, и учиха цяла нощ на пълна тишина, а призори се измъкнаха през един прозорец.
Дарси хапеше устни, тъй като усещаше, че всеки момент ще се разплаче. Избърса леко очи и нетърпеливо посегна към телефона, за да позвъни на Нона.
— Търсих те снощи, но те нямаше. — Разказа й за посещението си в апартамента на Ерин, за Джей Стратън, за колието на „Бертолини“, за липсващите диаманти.
— Стратън ще изчака няколко дни, за да види дали Ерин няма да се появи, и тогава ще се обади на застрахователната компания. Полицията не прие съобщението за изчезването на Ерин, тъй като това нарушавало правото й за свобода на движение.
— Глупости! — отсече Нона.
— Разбира се, че са глупости, Нона. Ерин беше на среща във вторник вечерта. Тя е отговорила на неговата обява. Това е, което ме тревожи. Не смяташ ли, че трябва да се обадиш на онзи агент от ФБР, който ти беше писал, и да поговориш с него?
Няколко минути по-късно Бев надникна в стаята на Дарси.
— Не исках да те безпокоя, но Нона е на телефона — лицето й изразяваше съчувствие. Дарси й бе казала за изчезването на Ерин.
— Оставих съобщение онзи от ФБР да ми се обади. Ще ти позвъня веднага щом говоря с него — Нона беше делова.
— Ако поиска да се срещне с теб, бих желала да дойда и аз.
Когато затвори телефона, Дарси погледна машинката за кафе на масичката близо до прозореца. Нарочно я беше заредила щедро с мляно кафе.
Онази нощ в библиотеката Ерин беше донесла термос със силно кафе без мляко.
— Кафето държи будни клетките на сивото вещество — беше заявила тя след втората чаша.
Сега, след втората чаша, Дарси най-накрая беше в състояние да се концентрира върху плана на апартамента. „Ти винаги си правата, Ерин-Мерин“ — помисли си тя, докато посягаше към скицника.
След съвещанието в залата на Фелепал Плаза, където се помещаваше Главната квартира на ФБР, Винс Д’Амброзио се прибра в кабинета си на двадесет и осмия етаж. Беше висок, със спортна фигура, която не будеше никакви съмнения, че през последните двадесет и пет години никой не беше отнел рекорда му на бягане на пет километра в неговата Алма Матер, гимназията „Сейнт Джо“ в Монтвейл, щата Ню Джърси.
Кестеняво-червеникавата му коса беше подстригана късо. Топлите му кафяви очи бяха леко раздалечени. Усмивката почти не слизаше от слабото му лице. Хората инстинктивно харесваха и изпитваха доверие към Винс Д’Амброзио.
Винс беше служил като криминален инспектор във Виетнам. След завръщането си беше завършил аспирантура по психология и след това бе постъпил във ФБР. Преди десет години бе участвал в създаването на Програмата за борба с особено жестоки престъпления на Полицейската академия на ФБР в морската база „Куонтико“ близо до Вашингтон. Тази програма представляваше национална компютърна мрежа, в която особено внимание се обръщаше на серийните убийци.
Винс току-що беше ръководил осъвременителен курс по програмата за полицаи от Ню Йорк, които преди това са били обучавани в „Куонтико“. Целта на днешната среща беше да бият тревога, че компютърът, който регистрира видимо несвързани помежду си престъпления, е излъчил предупредителен сигнал. По всичко личеше, че из Манхатън върлува сериен убиец.
Вече за трети път Винс съобщаваше едни и същи мрачни новини:
— Както всички знаете, нашата програма е в състояние да установи общото в случаи, които иначе приемаме за изолирани. В последно време анализаторите на програмата сигнализират за възможната връзка между изчезването през последните години на шест млади жени, които живеят в Ню Йорк. Никой не знае със сигурност дали по време на изчезването са били наистина в града. Всички те все още официално се водят за изчезнали. На мнение сме, че това е грешка. Вероятно става дума за извършени престъпления. Поразителна е приликата между тези жени. Всички те са изящни и много привлекателни. Възрастта им е между двадесет и две и тридесет и четири години. По произход и образование се намират в горната скала. Красиви. Със странични интереси. И, на последно място, всяка от тях е започнала да отговаря на обяви за запознанства. Убеден съм, че си имаме работа с нов сериен убиец, и то дяволски хитър. Ако сме прави, то характеристиките на субекта са следните: добре образован, с добри маниери, възраст между тридесет и четиридесет, привлекателен вид. Тези жени не биха се заинтересували от нешлифован мъж. Може да няма присъда за тежко престъпление, но е възможно като непълнолетен да е надничал в хорските прозорци или да е крал женски принадлежности в училище. Хобито му може да е фотографията.