Детективите си тръгнаха с обещанието да следят всяко съобщение за изчезнала млада жена, която би попаднала в тази категория. Дийн Томпсън, инспекторът от Шести участък, остана след другите. Винс и той се познаваха от Виетнам и през всичките тези години бяха останали приятели.
— Винс, вчера дойде млада жена, която искаше да съобщи за изчезването на своя приятелка, Ерин Кели. Не са се виждали от вторник вечерта. Тя точно пасва на типа, който описваш. Освен това е отговаряла на обяви за запознанства. Ще следя случая.
— Дръж ме в течение.
Сега, докато преглеждаше списъка на хората, които го бяха търсили, със задоволство видя името на Нона Робъртс. Набра номера й, представи се на секретарката й и веднага го свързаха.
— Ерин Кели, млада жена, която ангажирах във връзка с моето предаване за обявите за запознанства, е изчезнала от вторник вечерта. За нищо на света не би го направила, освен ако не е нещастен случай или нещо по-лошо. Залагам си живота за това.
Винс слушаше намръщено, докато Нона обясняваше с тревожен глас.
Той погледна програмата си за деня. До обяд имаше срещи в сградата. В един и половина трябваше да е при кмета. Нищо не търпеше отлагане.
— Удобно ли е да се срещнем в три? — попита той. След като затвори телефона, изрече на глас: — Още една.
Миг след като телефонира на Дарси за срещата с Винсент Д’Амброзио, Нона най-неочаквано бе посетена от Остин Хамилтън, директор и собственик на телевизионната компания „Хъдзън“.
Хамилтън се държеше студено и саркастично, което парализираше неговите подчинени. Нона бе успяла да го убеди за предаването за обявите за запознанства, въпреки че първата му реакция беше:
— Кой го е еня за шепа неудачници, които се срещат с други неудачници?
Беше получила съгласието му, като му показа пълните с обяви страници на вестниците и списанията.
— Това е социално явление в нашето общество — спореше тя. — Тези обяви струват пари. Историята е известна — момче иска да срещне момиче. Застаряващ чиновник иска да се запознае с богата разведена жена. Въпросът е дали Добрият принц среща Спящата красавица? Или тези обяви са страхотно, а дори унижаващо пилеене на време.
Хамилтън неохотно се съгласи, че от това може да излезе нещо.
— По мое време — заяви той — хората се запознаваха на обществени места, в гимназията, в университета или на забавите, на които ходехме. Имаш си определена група приятели и чрез тях се запознаваш с други хора от твоята социална среда.
Хамилтън беше шестдесетгодишен, типичен представител на завършилите скъпи училища и колежи сноби. Беше създал обаче телевизионния канал „Хъдзън“ без чужда помощ и откривателското му програмиране представляваше сериозно предизвикателство за трите големи телевизионни станции.
Когато се отби при Нона, настроението му беше катастрофално. „Винаги е безупречно облечен и въпреки това успява да остане забележително непривлекателен“, помисли си Нона. Скъпият му костюм не успяваше да скрие тесните му рамене и растящата му талия. Рядката му коса беше боядисана в сребристорус цвят, който съвсем не изглеждаше естествен. Тънките му устни, които имаха способността избирателно да се извиват в топла усмивка, представляваха почти невидима линия. Бледосините му очи гледаха хладно.
Той започна направо:
— Нона, до гуша ми дойде от това твое предаване. Мисля, че в тази сграда няма нито един човек, който да не е ангажиран да пуска или да отговаря на обяви за запознанства или пък да не сравнява до втръсване резултатите. Или трябва бързо да подготвиш предаването, или в противен случай ще се наложи да се откажеш.
Трябваше да предразположи Хамилтън, да го заинтригува. Нона реши да опита второто.
— Не си представях колко взривоопасна може да се окаже идеята ми за това предаване.
Разрови из хартиите по бюрото си и подаде на Хамилтън писмото от Винсент Д’Амброзио. Той изви вежди, докато го четеше.