— Ще дойде тук в три — преглътна Нона. — Както виждаш, той смята, че тези обяви имат и тъмна страна. Една моя близка приятелка, Ерин Кели, беше на среща по обява във вторник вечерта. Оттогава я няма.
Хамилтъновият инстинкт за новината преодоля раздразнението му.
— Мислиш ли, че има връзка?
Нона обърна глава и разсеяно забеляза, че цветето, което Дарси бе поляла преди два дни, отново бе започнало да клюмва.
— Надявам се, че не. Не знам.
— Обади ми се, след като се видиш с него. — Нона с отвращение осъзна, че Хамилтън предвкусва възможната журналистическа стойност на изчезването на Ерин; С видимо усилие да прояви съчувствие, той продължи: — Твоята приятелка сигурно е добре. Не се тревожи.
След като излезе от стаята, секретарката на Нона, Кони Френдър, надникна през вратата.
— Още ли си жива?
— Почти — Нона се опита да се усмихне. „Била ли е и тя някога на двадесет и една години“, запита се тя. Кони беше чернокожото копие на Джоан Най, президентката на клуба на веселяците. Млада, хубава, умна, интелигентна. Новата жена на Мат беше на двадесет и две години. „А аз ще стана на четиридесет и една“ — помиели си Нона. Нямаше ни дете, ни коте. Приятна мисъл.
— Тази неомъжена чернокожа жена иска да се види с някого, който диша — засмя се Кони. — Имам цял куп отговори на обявите, на които си писала. Можеш ли сега да им хвърлиш един поглед?
— Разбира се.
— Искаш ли още кафе? След Страховития Остин сигурно имаш нужда.
Този път Нона забеляза, че усмивката й е почти майчинска. Кони очевидно не знаеше, че някои феминистки не гледат с добро око на секретарките, които им предлагат кафе.
— С удоволствие ще изпия едно.
След пет минути донесе кафето.
— Нона, Мат е на телефона. Казах му, че си на заседание, но той настоява на всяка цена да говори с теб.
— Сигурно е така.
Нона я изчака да излезе от стаята, отпи от кафето и чак тогава вдигна слушалката. „Матю — помисли си тя. — Какво ли означаваше това име? Дар от Бога. Точно така.“
— Здравей, Мат. Как сте — ти и кралицата на абитуриентския бал?
— Нона, няма ли най-сетне да спреш да се заяждаш? — „Нима винаги е бил толкова кисел?“
— За съжаление, не мога.
„По дяволите“, помисли си Нона. След близо две години тя все още изпитваше болка, когато разговаряше с него.
— Искам да те питам нещо, Нона. Защо не купиш моята част от къщата? Джини не обича Хемптънс. Пазарът все още е слаб и ще ти я продам много изгодно. Знаеш, че винаги можеш да заемеш пари от твоите роднини.
„Матю просякът“ — помисли си Нона. Бракът му с млада жена го бе докарал до това положение.
— Аз не искам тази къща — тихо отговори тя. — Ще си купя моя, когато се освободим от тази.
— Но ти толкова я обичаше, Нона. Нарочно правиш това, за да ме накажеш.
— Дочуване — Нона прекъсна връзката. „Грешиш, Мат, помисли си тя. Обичах къщата, защото я купихме заедно и си сварихме раци, за да отпразнуваме първата нощ, прекарана в нея. И всяка година правехме различни неща, за да я направим още по-хубава. Сега искам да тръгна съвсем отначало. Без всякакви спомени.“
Започна да преглежда новата купчина писма. Беше изпратила повече от сто до различни хора, които в последно време бяха пускали обяви за запознанства, с молба да споделят своя опит. Освен това бе убедила водещия Гари Финч да се обърне към такива хора и да ги покани да пишат за резултатите от обявите, които са давали или на които са отговаряли, и за причините, които са ги накарали да се откажат от това.
Резултатът от телевизионното съобщение се бе оказал златна мина. Относително малък брой хора пишеха с възторг за срещата си с „най-прекрасния човек на света и сега сме сгодени“… „живеем заедно“… „женени“.
Много други споделяха разочарование. „Каза ми, че е предприемач. Искаше да каже — фалирал. Още при първата среща ми поиска пари на заем.“ Срамежлив ерген пишеше: „Критикува ме през цялата вечер. Какво нахалство било да пиша в обявата, че съм симпатичен. Да знаете само как се чувствах!“ „Започнаха да ми звънят посред нощ.“ „Когато се прибрах след работа, го заварих да смърка кокаин.“
Някои от писмата бяха анонимни. „Не искам да знаете коя съм, но съм сигурна, че един от мъжете, с когото се срещнах по обява, е този, който обра къщата ми.“ „Заведох у дома много симпатичен бизнесмен на около четиридесет и го заварих да се опитва да целува седемнадесетгодишната ми дъщеря.“