Сърцето на Нона се сви, докато четеше последното писмо от купчината. Подателят беше жена от Ланкастър, Пенсилвания. „Преди близо две години моята двадесет и две годишна дъщеря, актриса, изчезна. Тъй като не ни се беше обаждала дълго време, отидохме в нюйоркския й апартамент. Личеше, че не е била там много време. Тя отговаряше на обяви за запознанства. Отчаяни сме. Оттогава няма никаква следа от нея.“
„О, мили Боже, помисли си Нона, Божичко. Моля те, помогни да не й се е случило нещо лошо.“ С треперещи ръце започна да сортира писмата, като слагаше най-интересните в една от трите папки: Щастливи, Разочаровани, Сериозни проблеми. Последното остави настрана, за да го покаже на агента Д’Амброзио.
В един часа Кони й донесе сандвич с шунка и кашкавал.
— Няма нищо по-хубаво от малко холестерин — пошегува се Нона.
— Нямаше смисъл да ти поръчвам риба тон, след като не я ядеш — отвърна Кони.
До два часа Нона беше издиктувала писмата до потенциалните гости на предаването. Отбеляза си, че трябва да покани психиатър или психолог да участва в програмата. „Някой трябва да направи анализ на цялостното състояние на обявите за запознанства“, реши тя.
Винсент Д’Амброзио пристигна в три без четвърт.
— Знае, че е подранил — каза й Кони, — и е готов да почака.
— Не е необходимо. Покани го да влезе.
Още след първата минута Винс Д’Амброзио престана да обръща внимание на забележителното неудобство на зеленото канапенце в стаята на Нона. Смяташе себе си за добър познавач на хората и хареса Нона веднага. Държанието й беше прямо и приятно. Хареса му външният й вид, най-вече големите й кафяви очи. Беше привлекателна, без да е красива, нямаше почти никакъв грим. Освен това му харесваха и посивелите кичури на тъмнорусата й коса. Бившата му жена Алис също беше руса, но дългите й светли коси бяха резултат от честите й посещения във фризьорския салон. Сега поне е омъжена за човек, който може да си ги позволи.
Личеше, че Робъртс е разтревожена до отчаяние.
— Вашето писмо съвпада с отговорите, които получавам напоследък — каза му тя. — Хората ми пишат за срещи с крадци, с мошеници и наркомани, с развратници и перверзни типове. А сега… — тя прехапа устни. — Сега млада жена, която не би и помислила да отговаря на обява за запознанство и която направи това само заради мен, изчезна.
— Разкажете ми за нея.
Обзе я чувство на благодарност, че Винс Д’Амброзио не започна напразно да я успокоява.
— Ерин е двадесет и седем — двадесет и осем годишна. Запознахме се преди половин година в нашия фитнес център. Тя, Дарси Скот и аз посещавахме едни и същи часове по танци и се сприятелихме. Дарси ще дойде тук всеки момент.
Взе писмото на жената от Ланкастър и го подаде на Винс.
— Получих го току-що.
Винс го прочете бързо и тихичко изсвири с уста.
— Не знаехме за този случай. Това момиче не е в нашите списъци. С нея стават седем.
Докато пътуваше с таксито към Нона, Дарси си спомни как тя и Ерин бяха отишли на ски в Стоуи през последната им година в университета. Пистите бяха заледени и повечето хора се прибраха рано в хижата. По нейно настояване двете решиха да се спуснат още веднъж. На едно заледено място Ерин се подхлъзна и падна, преплела крака.
Когато спасителната служба дойде да я вземе с шейна, Дарси се спускаше до нея, а после я придружи и с линейката. Спомни си пепеливото й лице, докато се опитваше да се шегува.
— Дано това не се отрази на танците. Надявам се да ме изберат за царицата на бала.
— Ще станеш.
В болницата, когато промиха рентгеновите снимки, лекарят повдигна вежди.
— Направили сте голяма поразия, но ще ви наместим — той се усмихна на Дарси: — Не гледайте толкова тревожно. Ще я оправим.
— Не само се тревожа. Чувствам се страшно виновна — беше казала на лекаря. — Аз я накарах да се спуснем още веднъж.
Сега, когато влезе в стаята на Нона и се запозна с агента Д’Амброзио, Дарси осъзна, че изпитва абсолютно същите чувства. Същото облекчение, че друг поема отговорността, същата вина, че бе накарала Ерин да отговаря на обявите.
— Нона просто ни предложи, ако искаме, да опитаме. Аз накарах Ерин да го направим — каза на Д’Амброзио.
Той си водеше бележки, докато тя му разказваше за телефонния разговор във вторник, когато Ерин й каза, че ще се срещне с някой си Чарлз Норт в бар близо до Уошингтън скуеър. Забеляза, че реагира по различен начин, когато му разказа за отварянето на сейфа, за това как е дала колието на „Бертолини“ на Джей Стратън, как последният твърдял, че липсват диаманти.