— Дано — Грета въздъхна. Гласът й се промени. — Как е Дарси? Крис, тя е толкова мила.
— Мисля, че цялата тази работа я съсипва.
— Тя също ли ще участва в предаването?
— Не. Дори не желае да гледа как правят записа.
Този ден в галерията беше спокойно. Крис успя да свърши някои административни работи. Беше наредил да го уведомят веднага щом Дарси дойде. Но от нея нямаше никакъв знак. Може би не се чувстваше добре. В два позвъни в работата й. Секретарката му каза, че през целия ден ще бъде навън и смятала направо да се прибере вкъщи.
В три и половина взе такси, за да иде в телевизионната компания „Хъдзън“.
Хайде да мине и това, мрачно си помисли той.
Участниците в предаването се събраха в гримьорната. Нона ги представи един на друг. Семейство Кора, двойката на четиридесет и няколко години. Развели се. Всеки от тях пуснал обява за запознанства. Отговорили си взаимно на обявите. Това бил катализаторът, който отново ги събрал.
Семейство Дейлей, петдесет годишна двойка със сериозен вид. Никой от тях не бил женен. И двамата се смущаваха, че са пускали обяви за запознанства. Срещнали се преди три години.
— Харесахме се от пръв поглед — каза госпожа Дейлей. — Винаги съм била много срамежлива. Бях в състояние да напиша на хартия онова, което не можех да кажа на никой.
Тя беше научен работник, а той университетски професор.
Ейдриън Грийнфийлд, енергична разведена жена, която наближаваше петдесетте.
— Така прекарвам по-интересно времето си — каза тя на останалите. — Фактически допуснаха печатна грешка. Трябваше да пише, че съм с приятна външност. Вместо това писаха, че съм заможна. Кълна ви се, не можете да си представите колко много писма получих.
Уейн Харш, срамежливият президент на фирма производителка на играчки. Нямаше още тридесет години. Всяка майка мечтае дъщеря й да доведе вкъщи такъв мъж, помисли си Винс. Харш харесваше момичетата, с които се срещаше. В обявата си беше писал, че тъй като нямал деца, мисълта, че играчките, които произвежда, се харесвали на децата по цял свят, го разстройвала. Очаквал да срещне сладка и умна млада жена на около двадесет години, която търси симпатичен мъж, който ще се прибира навреме от работа и няма да си хвърля мръсното бельо по пода.
Влюбената двойка Кейрон. Обикнали се още по време на първата си среща. В края на първата вечер той отишъл на пианото в бара, където се срещнали, и изсвирил „Заведи ме в църквата навреме“. Месец след това се оженили.
— Преди да се появят те, се притеснявах, че нямаме млада двойка — призна Нона на Винс, когато той пристигна. — Тези двамата те карат да повярваш в любовта.
Винс видя, че влиза психиатърът, доктор Мартин Вайс, и стана да му подаде ръка.
Вайс наближаваше шестдесетте, имаше изразително лице, хубава посребряла коса, проницателни сини очи. Отидоха да си сипят по чаша кафе.
— Благодаря ви, че се съгласихте да участвате, докторе.
— Здравей, Винс.
Винс се обърна и видя, че към тях приближава Крис. Той си спомни, че днес е годишнината от смъртта на Нан Шеридън.
— Това не е най-щастливият ви ден — каза му той.
В пет и петнадесет Дарси се отпусна на седалката на таксито и затвори очи. Поне днес успя да навакса изгубеното време. Следващият понеделник щяха да започнат боядисването на хотела. Сутринта им занесе една брошура от хотел „Пелхъм“ в Лондон.
— Този хотел е много елегантен и уютен. Прилича на вашия в смисъл, че стаите не са големи, фоайето е малко, а помещението до него е много подходящо за посрещане на гости. Вижте малкия бар в ъгъла. Може да помислите за същото нещо. Разгледайте и стаите. Естествено, няма да можем да стигнем тяхното великолепие, но можем да получим същия ефект.
Личеше, че им стана приятно.
„Сега — помисли си Дарси — трябва да се свържа с дизайнера на прозорци в Уинстън.“ Остана шокирана, след като разбра, че когато сменяли целите прозорци, често разпродавали пердетата за стотинки. Метър след метър от най-доброто качество.
Тя поклати глава, като се опитваше да прогони досадното главоболие. „Не знам дали си въобразявам, или наистина ме боли, но във всеки случай днес трябва да си легна рано.“ Таксито спря пред тях.
Когато се прибра, видя, че телефонният секретар мига. Имаше съобщение от Бев.
„Преди петнадесет минути получих най-шантавото обаждане. Позвъни ми веднага.“