Доктор Вайс се загледа в една от страниците, които бе вдигнал, и, като че ли мислеше на глас, каза:
— Мислех, че е прекалено зает със своите обяви за запознанства, за да ходи на такива увеселения.
Винс бързо го стрелна с поглед.
— Кого имате предвид?
Вайс изглеждаше смутен.
— Доктор Майкъл Наш. Извинете ме. Забележката беше непрофесионална.
— При тези обстоятелства няма нищо непрофесионално — рязко го прекъсна Винс. — Може да се окаже изключително важно, че доктор Наш е бил на бенефиса. Вие май че не го харесвате. Защо?
Погледите на всички се обърнаха към Вайс. Той приличаше на човек, който сякаш спори със себе си, и след малко бавно каза:
— Това, което ще ви кажа, не трябва да излиза от тази стая. Една от предишните пациентки на Наш, която сега се консултира с мен, го е видяла в ресторант с млада жена, която тя познавала. Следващия път, когато се срещнали, тя се пошегувала с нея.
Винс усети как целият изтръпна, така както изтръпваше всеки път, когато надушваше следа.
— Продължавайте, докторе.
Личеше, че Вайс се притеснява.
— Младата приятелка на моята пациентка казала, че се запознала с него, след като отговорила на негова обява за запознанства и никак не се учудила, че скрил от нея истинското си име. Споделила, че нещо у него определено я смущавало.
Винс усещаше, че Вайс нарочно подбира думите си.
— Докторе — обърна се той към него, — разбирате пред какво сме изправени. Трябва да бъдете откровен с мен. Кажете ми искрено, какво мислите за доктор Майкъл Наш?
— Смятам, че не е етично от негова страна чрез измама да събира информация за професионална книга — предпазливо каза Вайс.
— Избягвате да кажете цялата истина — отвърна му Винс. — Ако сте на свидетелската банка, как щяхте да го опишете?
Вайс погледна встрани.
— Самотник — категорично заяви докторът. — Потиснат. Приятен на повърхността, но дълбоко в себе си антисоциален. Вероятно има тежки смущения, които са започнали да се проявяват още в детството му. Във всеки случай по природа е двуличен и е в състояние да заблуди повечето професионалисти.
Крис усети как кръвта започна да пулсира в слепоочията му.
— Среща ли се Дарси с този тип?
— Да — прошепна Нона.
— Докторе — припряно продължи Винс, — искам незабавно да се свържа с тази млада жена, за да разбера каква обява е пуснал.
— Моята пациентка я донесе, за да ми я покаже — отвърна Вайс. — Обявата е в кабинета ми.
— Спомняте ли си дали започва с „Обича музиката, обича да танцува“? — попита Винс.
Едновременно с отговора на Вайс „Да, да, точно така“ се включи и бийпърът на Винс. Той сграбчи телефона, набра някакъв номер и изръмжа името си. Нона, Крис, Вайс и Ърни бяха застинали в пълна тишина и гледаха как бръчките по челото на Винс стават все по-дълбоки. Преди да сложи слушалката на мястото й, той им каза:
— Току-що се е обадил онзи откачен, Лен Паркър. Следил е Дарси. Тя е излязла от бара и се е качила на същата голяма кола, с която е потеглила и Ерин Кели вечерта, когато е изчезнала — замълча, после лаконично продължи: — Черен мерцедес, регистриран на името на доктор Майкъл Наш от Бриджуотър, Ню Джърси.
— Имаш друга кола?
— Тази използвам обикновено, когато излизам от града.
— Рано се върна от конференцията.
— Докладчикът, когото трябваше да заместя, се почувствал добре и все пак реши да отиде.
— Много хубаво. Майкъл, много си мил, но мисля, че трябва да се прибера колкото може по-рано днес.
— Какво вечеря снощи?
— Готова супа — Дарси се усмихна.
— Отпусни глава и почивай. Поспи, ако можеш. Госпожа Хюз е запалила камината, приготвила е страхотна вечеря, а след това ще можеш да спиш през целия път обратно — протегна се и нежно я погали по косата. — Лекарска заповед, Дарси. Знаеш, че обичам да се грижа за теб.
— Хубаво е да се грижат за теб. Ох! — тя се пресегна за радиотелефона. — Имаш ли нещо против, ако се обадя на секретарката си? Обещах да й позвъня.
Той сложи ръката си върху нейната и леко я стисна.
— Ще се наложи да почака, докато стигнем у дома. Телефонът е повреден. Сега ти просто се отпусни.
Дарси знаеше, че Бев щеше да бъде там поне още няколко часа. Затвори очи и започна да се унася. Беше вече заспала, преди да стигнат тунела „Линкълн“.
— Ще претърсим апартамента на Наш — каза Винс. — Но той не би я завел нито там, нито в кабинета си. Портиерът би ги видял.