Инстинктът й нашепваше, че трябва да бяга, но това беше смешно. Започна трескаво да мисли какво да каже. Погледът й спря върху стълбите.
— Колко стаи има на горния етаж? — въпросът прозвуча рязко в собствените й уши.
Той сякаш не забеляза това.
— Само една малка спалничка и баня. Това е наистина една от онези старомодни къщички.
Продължаваше да се усмихва, но погледът му се променяше, зениците му се разширяваха. Къде са компютърът, принтерът, книгите и всички други пособия на един писател?
Дарси усети как по челото й избива пот. Какво й ставаше? Полудяваше ли, че да подозира… какво? Просто беше изнервена. Та това е Майкъл.
С чаша шери в ръка той се настани на голямото кресло срещу канапето и протегна крака. Погледът му не слизаше от лицето на Дарси.
— Мога ли да разгледам наоколо? — тя безцелно започна да обикаля стаята, като от време на време спираше, давайки си вид, че внимателно разглежда някоя от малкото джунджурии, прекара ръка по плота, който отделяше кухнята от останалата част.
— Какви хубави шкафове.
— Направиха ги по поръчка, но сам ги сглобих.
— Сглобил си ги ти?
Тонът му беше сърдечен, но в него се прокрадваше твърда нотка.
— Казах ти, че баща ми беше самоук човек. Искаше аз да мога да върша всичко.
— Трябва да му благодариш за това — усети, че не бива да стои повече на това място. Обърна се, тръгна към канапето и настъпи нещо твърдо, което беше почти покрито от ресните на килима.
Без да му обърне внимание, Дарси бързо седна. Коленете й трепереха толкова силно, че тя се уплаши да не се строполи на пода. Какво й ставаше? Защо се страхуваше толкова много?
Това беше Майкъл, добрият, внимателният Майкъл. Тя не искаше да мисли сега за Ерин, но лицето й непрекъснато изплуваше в съзнанието й. Бързо отпи една глътка от шерито, за да облекчи сухотата в устата си.
Музиката спря. Майкъл погледна ядосано, изправи се и отиде при уредбата. От рафта над нея взе купчина касетки и започна да ги разглежда.
— Не знаех, че касетата е била към края си.
Говореше сякаш на себе си. Дарси стисна здраво столчето на чашата. Сега ръцете й трепереха. Няколко капки от течността капнаха на пода. Грабна една салфетка и се наведе да ги попие.
Когато започна да се изправя, забеляза, че нещо наистина се бе закачило в ръба на килима, нещо, което блестеше на светлината на лампата до канапето. Сигурно беше това, което настъпи преди малко. Вероятно копче. Посегна към него. Кранчетата на палеца и показалеца й се срещнаха. Не беше копче, беше пръстен. Дарси го вдигна и не повярва на очите си.
Върху овалния оникс блестеше буквата „Е“ от злато. Пръстенът на Ерин.
Ерин е била в тази къща. Ерин е отговорила на обявата за запознанство на Майкъл Наш.
Обзе я истински ужас. Майкъл бе излъгал, когато твърдеше, че се е срещал с Ерин само веднъж в бара на „Пиер“.
Касетофонът изведнъж започна да свири много високо.
— Извинявай — каза Майкъл. Той продължаваше да стои с гръб към нея.
„Смени партньора си и танцувай.“ Той си тананикаше началните тактове с оркестъра, докато намаляваше звука, и се обърна към нея.
Помогни ми, молеше се Дарси. Помогни ми, Господи. Той не трябва да види пръстена. Той я гледаше втренчено. Тя бързо допря ръцете си и успя да нахлузи пръстена, преди той да дойде при нея с разтворени ръце.
— Никога не сме танцували заедно, Дарси. Танцувам добре, а знам, че и ти също.
Тялото на Ерин беше намерено с обувка за танци на единия й крак. Беше ли танцувала с него в тази стая? В тази стая ли беше умряла?
Дарси се облегна на канапето.
— Когато ти разказвах, че Нона, Ерин и аз ходехме на часове по танци, не разбрах, че и ти се интересуваш от тях, Майкъл.
Той отпусна ръце, взе чашата си с шери. Този път седна толкова на края на стола, че изглеждаше, сякаш краката му, подпрени на пода, единствено го пазеха да не падне.
Сякаш всеки миг е готов да скочи отгоре й.
— Обичам да танцувам — каза той. — Мислех, че е по-добре за теб да не мислиш за приятните часове по танци, които сте имали с Ерин.
Дарси отметна глава, като чели премисляше отговора му.
— Ти няма да спреш да караш кола само защото някой, когото обичаш, е претърпял автомобилна злополука, така ли е? — тя не дочака отговора му, но се опита да смени темата. Оглеждаше столчето на чашата. — Красива чаша.