— Чувстваш ли се като Мара Пепеляшка? — попита я той.
Тя не можа да отговори.
Радарът сочи, че автомобилът е паркиран на около шестнадесет километра оттук в северозападна посока — каза полицаят от Бриджуотър, докато колата се носеше по селския път. С него бяха Винс, Крис и Нона.
— Сигналът става по-силен — осведоми ги той след няколко минути. — Приближаваме се.
— Няма да сме достатъчно близко, преди да стигнем там — експлодира Крис. — Не може ли да карате по-бързо?
Минаха един завой. Шофьорът удари спирачки. Полицейската кола намали скоростта и спря.
— По дяволите!
— Какво стана? — бързо попита Винс.
— По-надолу поправят пътя. Не можем да минем. А отклонението ще ни забави много.
Музиката изпълваше стаята, но не успяваше да заглуши маниакалния му смях. Краката на Дарси летяха в синхрон с неговите.
— Рядко танцувам виенски валс — изкрещя той, — но тази вечер го избрах специално за теб. — Въртяха се, подскачаха, извиваха се. Косата на Дарси се мяташе върху лицето й. Не й стигаше дъх, но той като че ли не забелязваше това.
Валсът свърши. Той продължаваше да я държи в прегръдките си. Очите му блестяха, отново тъмни като празни дупки.
„Не ме плашиш.“ С лекота той се впусна в елегантен фокстрот. Без усилие тя го последва. Той я държеше здраво, притискаше я силно. Тя не можеше да диша. Така ли бе правил с другите? Спечелваше доверието им. Довеждаше ги в тази отдалечена къща. Къде бяха труповете им? Наблизо ли бяха заровени?
Имаше ли някаква надежда да избяга от него? Щеше да я хване, преди да е стигнала вратата. Когато влизаха, тя бе забелязала копчето, под което пишеше „Паника“. Беше ли свързано с охранителна система? Можеше да не я убие, ако знаеше, че някой идва насам.
Усети как настойчивостта на Майкъл расте. Ръцете му бяха здрави като стомана, докато се носеше и пристъпваше в абсолютен такт с музиката.
— Искаш ли да узнаеш моята тайна? — прошепна той. — Това не е моята къща. Това е къщата на Чарли.
— На Чарли?
Стъпка назад. Приплъзване. Обръщане.
— Да, това е истинското ми име. Едуард и Джанис Наш бяха мои леля и чичо. Осиновили са ме, когато съм бил на една годинка, и сменили името ми от Чарли на Майкъл.
Той я гледаше отгоре. Дарси не смееше да го погледне в онези очи.
Стъпка назад. Стъпка встрани. Приплъзване.
— Какво се е случило с истинските ти родители?
— Баща ми убил майка ми. Осъдили го на смърт. Когато чичо ми се ядосваше, казваше, че ще стана като него. Леля ми беше мила с мен, когато бях малък, но после престана да ме обича. Казваше, че са били луди да ме осиновят. Казваше, че лошата кръв си личи.
Започна нова песен. Франк Синатра надяваше: „Ей, вие, хубавици, сложете си обувките за танци и елате да танцувате с мен.“
Стъпка. Стъпка. Приплъзване.
— Радвам се, че ми казваш това, Майкъл. Говоренето помага, нали?
— Искам да ме наричаш Чарли.
— Добре — тя се опита да говори спокойно. Той не трябваше да разбере, че се страхува.
— Искаш ли да научиш какво се случи с майка ми и баща ми? Имам предвид хората, които ме отгледаха.
— Кажи ми — Дарси усети колко я болят краката. Не беше свикнала да носи високи токчета. Усещаше как стегнатите на глезените каишки сякаш спират кръвта й.
Стъпка встрани. Обръщане.
Синатра увещаваше: „Обичай ме на претъпкан дансинг…“
— Когато бях на двадесет и една години, загинаха в злополука с лодка. Лодката експлодира.
— Съжалявам.
— Аз не. Този мръсен номер е мое дело. Аз съм точно като истинския си баща. Умори ли се, Дарси?
— Не, не. Добре съм. Приятно ми е да танцувам с теб. — „Запази спокойствие… запази спокойствие.“
— Скоро ще си починеш. Изненада ли се, когато получи обувките на Ерин?
— Да, много.
— Тя беше толкова симпатична. Харесваше ме. Когато се срещнахме за първи път, й разказах за моята книга, а тя ми говори за предаването и за това как тя и ти сте отговаряли на обявите. Беше наистина забавно. Вече бях решил ти да бъдеш следващата след нея.
„Следващата след нея.“
— Защо избра нас?
„И докато ритъмът бръмчи, какви щуротии да ти шептя“, пееше Синатра.
— И двете отговорихте на специалната обява. Както и всички момичета, които доведох тук. Но Ерин отговори и на една от другите ми обяви, онази, която показах на агента от ФБР.