Полицейската кола закова на място, даде назад, остро зави вдясно и се заклати по набраздения път.
Дарси се подхлъзваше и се пързаляше по полирания под. Обувките с високи токчета се превърнаха в нейни врагове, докато тичаше към вратата. Тя използва един скъпоценен миг да спре и да се опита да изхлузи обувките, но не успя. Двойно завързаните каишки бяха прекалено стегнати.
— Едно — извика Чарли зад нея.
Стигна вратата и дръпна резето. То не помръдна. Опита се да завърти топката на бравата. Тя също остана неподвижна.
— Две. Три. Четири. Пет. Шест. Броя, Дарси.
Копчето за тревога. Натисна го с пръст.
— Ха-ха-ха-ха… — стаята се огласи от дълбок, подигравателен смях. — Ха-ха-ха-ха… — звукът излизаше от копчето за тревога.
С писък Дарси се хвърли назад. Сега се смееше и Чарли.
— Седем. Осем. Девет…
Тя се обърна, видя стълбата и се втурна натам.
— Десет!
Чарли се спусна към нея с протегнати ръце, пръстите му бяха свити, палците опънати.
— Не! Не! — Дарси се опита да стигне до стълбата, препъна се. Глезенът й се изви. Остра, пронизваща божа. Стенейки и куцайки се добра до първото стъпало и усети как той я дръпна назад.
Тя не знаеше, че пищи.
— Ето го мерцедеса — извика Винс. Полицейската кола закова зад него.
Той изскочи от колата, Крис и полицаят заедно с него.
— Ти стой тук — викна Винс на Нона.
— Чуйте — Крис вдигна ръка. — Някой пищи. Това е Дарси. — Двамата с Винс се хвърлиха срещу масивната дъбова врата. Тя не помръдна.
Полицаят извади пистолета си и зареди пълнителя с шест патрона.
Когато Крис и Винс атакуваха за втори път вратата, тя се отвори.
Тя се опита да изрита Чарли с острото като шило токче. Той я завъртя и като че ли не усещаше как токчето боде крака му. Ръцете му се бяха впили във врата й. Тя заби ноктите си в тях и се опита да се освободи. „Ерин, Ерин, така ли беше и с теб?“ Не можеше вече да пищи. Отвори уста, обезумяла за глътка въздух, но въздух нямаше. От нея ли идваха тези стенания? Направи опит да продължи да се бори, ала ръцете и бяха безжизнени.
Смътно долови някакви остри звуци. Опитваше ли се някой да й помогне? Вече… е… прекалено… късно, й мина през ума, преда да усети как потъва в мрака.
Крис влезе в стаята пръв. Дарси се бе пльоснала като парцалена кукла, ръцете й висяха отстрани, краката й бяха свити под нея. Дълги силни пръсти стискаха гърлото й. Писъците бяха спрели.
С яростен вик Крис се втурна в стаята и се нахвърли върху Наш, който, без да пуска Дарси, се наклони и падна. Ръцете му се разтресоха и отново стегнаха хватката около врата й.
Винс се хвърли до Наш, притисна с ръка врата му и започна да дърпа главата му назад. Полицаят от Бриджуотър сграбчи мятащите се крака на Наш.
Ръцете на Чарли живееха сякаш свой живот. Крис не можеше да отскубне пръстите му от гърлото на Дарси. Като че ли Наш притежаваше свръхчовешка сила, като че ли не усещаше никаква болка. Отчаян, Крис впи зъби в дясната ръка на мъжа, който гасеше живота на Дарси.
Чарли изрева от болка, силно дръпна дясната си ръка назад и отпусна лявата.
Винс и полицаят извиха ръцете му на гърба и му сложиха белезници, докато Крис сграбчваше Дарси.
Нона бе видяла всичко от вратата. Сега се втурна в къщата и коленичи до краката на Дарси. Очите й я гледаха невиждащо. По нежната кожа на врата й имаше грозни червени петна.
Крис долепи устни до устните на Дарси, стисна ноздрите й започна да вкарва живот в дробовете й.
Винс погледна втренчените очи на Дарси и започна ритмично да натиска гръдния й кош.
Полицаят от Бриджуотър пазеше Майкъл Наш, когото бе завързал за перилата на стълбата. Наш занарежда с напевен глас:
— Онче-бонче-счупено пиронче…
Тя не реагира, трескаво мислеше Нона. Улови глезените на Дарси и за първи път забеляза, че е обута в обувки за танци. Няма да издържа, мина й през ума, няма да издържа. Без да осъзнава какво върши, Нона започна да се бори с възлите на каишките.
— Едно малко прасенце отива на пазар. Едно малко прасенце остава у дома. Изпей ми го още веднъж, мамо. Пръстчетата на моите крака са десет прасенца.
„Може би закъсняхме, мислеше Винс и търсеше някаква реакция от Дарси, но ако сме дошли късно, не си и помисляй, ти, мръсно копеле, че тези приспивни песнички ще ти помогнат да се изкараш луд.“