Крис вдигна глава, за да поеме въздух, и за части от секундата погледна лицето на Дарси. Същият като на Нан поглед, когато я намери онази сутрин. Същите синини по врата й. Същият синкавобял цвят на кожата. Не, няма да позволя това да се повтори. Дарси, дишай!
Нона вече плачеше, но бе успяла да свали едната обувка с високо токче от крака на Дарси.
Тя усети нещо. Дали не грешеше? Не.
— Кракът й се движи — извика тя. — Опитва се да си свали обувката.
В същия миг Винс усети как пулсът започна да бие в гърлото на Дарси, а Крис чу как устните й отрониха дълга въздишка.
XXIII
Четвъртък 14 март
На другата сутрин Винс се обади на Сюзън.
— Госпожо Фокс, вашият съпруг може да е женкар, но не е престъпник. Арестувахме серийния убиец и имаме всички доказателства, че е единственият извършител на убийствата, свързани с обувките за танци, включително и на Нан Шеридън.
— Благодаря ви, че се обадихте. Предполагам, разбирате какво означава това за мен.
— Кой беше? — Дъг не бе отишъл на работа този ден. Чувстваше се отвратително. Не беше болен, просто му беше отвратително.
Сюзън му каза.
Той я изгледа втренчено.
— Какво, казала си на ФБР, че си ме мислила за убиец! Наистина си мислила, че съм убил Нан Шеридън и всички останали жени! — лицето му потъмня от гняв.
Сюзън го гледаше право в очите.
— Помислих, че е възможно, и тъй като не казах истината преди петнадесет години, чувствах, че също нося някаква вина за смъртта на останалите момичета.
— Кълна ти се, че онази сутрин не отидох при Нан.
— Очевидно не си бил там. А къде беше, Дъг? Поне сега бъди откровен.
Ядът по лицето му се стопи. Отмести погледа си и когато отново я погледна, върху лицето му бе изписана ласкателна усмивка.
— Сюзън, казах ти още тогава. Казвам ти и сега. Колата ми се повреди онази сутрин.
— Аз искам истината. Дължиш ми я.
Дъг се поколеба, после бавно каза:
— Бях с Пени Ноулис. Съжалявам, Сюзън. Не исках ти да разбереш, защото се страхувах, че мога да те загубя.
— При Пени Ноулис, която трябваше да се сгоди за Боб Карвър и никога нямаше да рискува да загуби богатството му. Тя щеше по-скоро да остави да те обвинят в убийство, отколкото да те защити.
— Сюзън, знам, че тогава флиртувах много…
— Само тогава ли? — Сюзън грубо се засмя. — Тогава ли флиртуваше много? Слушай, Дъг. През всичките тези години баща ми не можа да преглътне факта, че лъжесвидетелствах заради теб. Върви и си събери дрехите. Премести се в ергенския си апартамент. Подала съм молба за развод.
През целия ден той я умоляваше да промени решението си.
— Сюзън, обещавам.
— Махни се.
Той не си тръгна, преди Дони и Бет да се върнат от училище.
— Ще ви се обаждам често, деца, обещавам.
Когато тръгна по алеята, Триш се затича след него и го прегърна за коленете. Той я вдигна на ръце и я подаде на Сюзън.
— Вземи я, Сюзън.
— Довиждане, Дъг.
Гледаха, докато колата се скри от погледа им. Дони плачеше.
— Мамичко, миналият уикенд, помниш ли, ако всеки път се държеше така.
Сюзън се опита да скрие собствените си сълзи.
— Никога не казвай „никога“, Дони. Баща ти трябва да порасне още много. Да видим дали ще успее да се справи с това.
— Ще гледаш ли твоето предаване? — попита Винс Нона, когато и се обади във вторник следобед.
— Въобще нямам такива намерения. Добавихме специален послеслов. Аз го написах. Онова, което преживях.
— Какво ти се яде довечера?
— Пържола.
— На мен също. Какво ще правиш през уикенда?
— Казват, че времето ще е хубаво. Мисля да отида до Хамптън. След тези последни няколко седмици имам нужда да видя морето.
— Нали имаш къща там?
— Да. Като че ли започвам да си мисля да платя частта на Мат. Аз обичам това място, а той наистина лесно забравя. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Страшно много.
Крис донесе на Дарси античен бастун да го ползва, докато се оправи глезенът и.
— Наистина е чудесен — зарадва се тя.
Той я взе в прегръдките си.
— Готово ли е всичко? Къде са ти нещата?
— Всичко е в тази чанта — Грета й се беше обадила и настояваше Крис да я заведе в Дариън до края на седмицата.
Телефонът иззвъня.
— Няма да се обаждам — каза Дарси. — Не, почакай. Опитах се да се свържа с моите хора в Австралия. Може би най-накрая са успели да ги намерят.