И майка й, и баща й говореха едновременно.
— Чувствам се превъзходно… Исках само да ви кажа — млъкна за миг, — … че ми липсвате и че много ви обичам… и двамата — Дарси се засмя. — Какво казвате, че сигурно съм си намерила някой?
Тя намигна на Крис.
— Наистина. Запознах се със симпатичен млад мъж. Казва се Крис. Ще го харесате. Той ми е нещо като колега, само че е далеч над мен. Притежава галерия за антиквариати. Хубав е, мил и има навика да се появява винаги, когато се нуждаеш от него… Как се запознах с него ли?
Единствена Ерин, помисли си тя, щеше да оцени иронията в този отговор.
— Не знам дали ще ми повярвате, но се запознах с него по обява за запознанства.
Погледна нагоре към Крис и очите им се срещнаха. Той се усмихна. „Не съм права, мина й през ума. И Крис може да ме разбере.“