— Добро утро — отвърна Карл и слезе от колата.
— Насам, сър.
Резултатите от бързото проучване на Карл показваха, че компанията „Трой и Хоуган“ упорито се старае да остане незабелязана. Нямаше уебсайт, брошури, реклами и телефонен номер в указателя, нито каквото и да било друго, което да привлече някакви клиенти. Не беше адвокатска фирма, защото не бе регистрирана в щата Флорида или в който и да е друг щат. Нямаше регистрирани лобисти. Беше корпорация, а не дружество с ограничена отговорност или някакъв друг вид търговско сдружение. Не беше ясно откъде идва името й, защото не съществуваха нито Трой, нито Хоуган. Фирмата предлагаше маркетингови и консултантски услуги, но никой не знаеше точно какви. Беше учредена със седалище на Бермудските острови. Местното им представителство беше адвокатска кантора в Маями, която беше частна собственост, и никой не знаеше кой я притежава.
Колкото по-малко научаваше Карл за тази фирма, толкова повече й се възхищаваше.
Основното действащо лице в нея се казваше Бари Райнхарт и тук следата ставаше малко по-гореща. Според различни приятели и познати във Вашингтон Райнхарт беше минал през столицата преди двайсет години, без да остави и един пръстов отпечатък. Беше работил за един конгресмен, за Пентагона и за няколко средно големи лобистки организации — типичната професионална биография на милиони други като него. Беше напуснал града през 1990 г. без видима причина и следите му отново се появяваха в щата Минесота, където успешно беше провел предизборната кампания на някакъв абсолютно непознат политик, за да го вкара в Конгреса. След това се беше прехвърлил в щата Орегон, където със същите вълшебни средства беше вкарал един политик в Сената. И точно когато репутацията му беше започнала да работи за него, той изведнъж бе престанал да се занимава с предизборни кампании и бе изчезнал безследно.
Райнхарт беше четирийсет и осем годишен, с два брака и два развода зад гърба си, нямаше деца, нямаше криминално досие и не принадлежеше към нито една професионална или гражданска организация. Беше завършил политически науки в Университета на Мериленд и право в Университета на Невада.
Никой не знаеше точно с какво се занимава в момента, но каквото и да беше то, работата явно вървеше. Офисът му на последния етаж на стъкления цилиндър беше красиво обзаведен с образци на минималистичното изкуство и модерни мебели. Карл, който не пестеше средства за обзавеждането на собствения си офис, остана впечатлен.
Бари го чакаше на вратата на кабинета си. Двамата си стиснаха ръцете и размениха обичайните любезности, докато очите им попиваха подробности за костюма, ризата, вратовръзката и обувките на другия. Нямаше нищо необичайно. Всеки детайл беше подготвен грижливо, макар че беше събота сутрин в южната част на щата Флорида. Първото впечатление беше решаващо, особено за Бари, който с нетърпение очакваше да улови в мрежата си нов и сериозен клиент.
Карл донякъде беше очаквал мазен продавач на автомобили в евтин костюм, но остана приятно изненадан. Мистър Райнхарт се държеше с достойнство, говореше тихо, изглеждаше безупречно и беше абсолютно спокоен в присъствието на толкова влиятелен човек като Карл Трюдо. Не бяха равни, разбира се, но това очевидно не го притесняваше.
Секретарката ги попита искат ли кафе, после двамата влязоха в кабинета, където ги посрещна Атлантическият океан. От десетия етаж на сградата на самия бряг той изглеждаше наистина безкраен. Карл, който гледаше река Хъдсън по няколко пъти на ден, изпита известна завист.
— Прекрасно — отбеляза той, отправил поглед към хоризонта.
— Не е лошо място за работа — съгласи се Бари.
Двамата се настаниха в бежови столове с кожена тапицерия, докато им донесат кафето. Секретарката затвори вратата зад гърба си и в кабинета се възцари уютно спокойствие.
— Благодаря, че се съгласихте да се видим толкова скоро, при това в събота сутрин — започна Карл.
— Удоволствието е мое — отвърна Бари. — Разбрах, че сте имали тежка седмица.
— Имал съм и по-добри. Значи сте говорили лично със сенатор Грот?
— О, да. Ние често си говорим по телефона.
— Когато ви се обадих, не можах да разбера съвсем ясно с какво точно се занимава вашата фирма…
Бари се засмя и кръстоса крака.
— Занимаваме се с кампании. Ето, вижте.
Той взе едно дистанционно, натисна някакъв бутон и от тавана се спусна широк бял екран, който закри почти цялата стена. На екрана се появи карта на САЩ. Повечето щати бяха оцветени в зелено, а останалите — в бледожълто.