— Е — казва тя, — отдъхнах си. Не я харесвах.
Аз й подавам формуляра и питам:
— Някой друг?
— Един градинар — отговаря.
Разклаща до ухото си светлочервеното шишенце с издължен бял капак. С другата си ръка прелиства формулярите и открива един. Обръща го към мен да видя тазседмичната справка за клиент номер 134, подпечатана с огромна червена дума „ОСВОБОДЕН“. Следва датата.
Печатът е наследство от болнична програма. В някоя друга програма „ОСВОБОДЕН“ е означавало, че пациентът е изписан. Сега означава, че е мъртъв. Никой не искал да поръчва печат с надпис „МЪРТЪВ“. Асистентката ми го каза преди няколко години, когато самоубийствата започнаха отново. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Така се рециклират нещата.
— Изпил е някакъв хербицид — казва тя. Ръцете й въртят капачката: Въртят я. Въртят я, докато кокалчетата й побеляват. — Тези хора са се заинатили да ме изложат.
Чуква шишенцето в ръба на масата и пак се опитва да го отвори.
— Ето — подава ми го през масата. — Отвори ми го, моля те.
Отвинтвам капачката, няма проблем, и й връщам шишенцето.
— Познаваше ли ги? — пита тя.
Ами… не. Не ги познавах. Знам кои са, но не ги помня отпреди. Не ги помнех от детството си, но през последните години ги бях виждал в квартала. Още носеха старото задължително църковно облекло. Мъжът носеше широки панталони с тиранти и ризи с дълъг ръкав, закопчани догоре дори в най-горещите летни дни. Жената беше с безлична бежова рокля, с каквито ходеха жените в църковната колония. Още си слагаше боне. Мъжът не сваляше широкополата шапка — сламена лете, от черен филц зиме.
Да. Добре де. Виждал съм ги. Набиваха се в очи.
— Когато ги видя — пита социалната асистентка, прокарвайки четчицата, червено върху червено, по дължината на всеки нокът, — развълнува ли се? Натъжават ли те срещите с хора от някогашната ти църква? Разплака ли се? Или се ядоса, като видя хора, облечени както някога, когато си бил част от църквата?
Телефонът звъни.
— Припомнят ли ти за родителите?
Телефонът звъни.
— Разгневен ли си от случилото се със семейството ти?
Телефонът звъни.
— Спомняш ли си живота преди самоубийствата?
Телефонът звъни.
Социалната асистентка казва:
— Ще ми отговориш ли?
След малко. Първо трябва да сверя дневния си график. Вдигам дебелия бележник да й покажа списъка с всичко, което съм длъжен да направя днес. Хората, за които работя, ми звънят, за да ме хванат натясно. Опазил ме Бог да съм вътре и да вдигна телефона, ако точно в тази минута трябва да съм навън и да чистя басейна.
Телефонът звъни.
Според дневния ми график трябва да чистя с пара пердетата в синята гостна. Каквото и да означава това.
Социалната асистентка чупи парченцата чипс и аз й махвам да не вдига шум.
Телефонът звъни и аз отговарям.
Телефонът крещи:
— Какво ще ни кажеш за банкета тази вечер?
— Спокойно — отвръщам. — Нищо сложно. Филе от сьомга. Моркови на хапки. Задушена цикория.
— Какво е това?
Препечени листа, обяснявам. Ядат се с виличката най-вляво. Със зъбците надолу. Виждали сте задушена цикория. Знам, че знаете какво е задушена цикория. Миналата година ви сервираха на едно коледно парти. Харесвате цикория. Изяжте само три хапки, казвам на телефона. Гарантирам, че ще ви хареса.
Телефонът пита:
— Ще почистиш ли петната от полицата над камината?
В бележника с графика ми тази задача е предвидена за утре.
— О — казва телефонът, — забравихме.
Да. Как не! Забравихте.
Невестулки.
Приличам ви на джентълмен на джентълмените? Грешите и в двата случая.
— Нещо друго, което трябва да знаем?
Днес е Денят на майката.
— О, мамка му! Мътните го взели! — казва телефонът. — Изпрати ли нещо? Прикри ли ни?
Разбира се. Поръчах по един красив букет за майките им и цветарят ще им изпрати сметката.
— Какво написа в картичките?
„На скъпата ми майка, която обичам и винаги помня. Никой любящ син/дъщеря не е имал по-грижовна майка. С най-дълбоки чувства. Следва съответният подпис.“ И накрая послеслов: „Хербарият не отстъпва по прелест на разцъфналото цвете.“
— Звучи добре. Ще ги усмири за една година — казва телефонът. — Не забравяй да полееш всички цветя на слънчевата веранда. Пише го в графика.