После затварят. Не се налага да ми напомнят задачите. Просто държат да имат последната дума.
Тяхна воля.
Социалната асистентка размахва длан с прясно лакираните си нокти пред устата си и ги духа да изсъхнат. Между дългите издишвания пита:
— Семейството ти?
Духа ноктите си.
Пита:
— Майка ти?
Духа ноктите си.
— Помниш ли майка си?
Духа ноктите си.
— Мислиш ли, че е почувствала нещо?
Духа ноктите си.
— Искам да кажа, когато се е самоубила?
Евангелие от Матея, Двайсет и четвърта глава, тринайсети стих: „А който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“
Според графика ми трябва да почиствам филтъра на климатика. Да избърша праха в зелената дневна. Да излъскам месинговите дръжки на вратите. Да рециклирам старите вестници.
Часът почти изтича и аз така и не успях да разкажа за Фертилити Холис. Как се срещнахме в мавзолея. Разхождахме се из галериите цял час и тя ми разказваше за различните течения в изкуството на двайсети век и как изобразяват разпнатия Исус. В най-старото крило на мавзолея, крилото, наречено „Покой“, Исус е изпит и романтичен с огромни влажни женски очи и дълги мигли. В крилото, построено през трийсетте, Исус е реалист с грамадни мускули като супергерой. През четирийсетте, в крилото „Вечност“, Исус става абстрактна сбирщина от плоскости и кубове. Исус от шейсетте е лакирано дърво, скелет а ла датски модернизъм. Исус от шейсетте е сглобен от заковани дъски.
Няма крило от седемдесетте, а в крилото от осемдесетте няма Исус. Има само един и същи светски зелен мрамор и месинг като в супермаркет.
Фертилити говореше за изкуство и ние обикаляхме „Съзерцание“, „Блаженство“, „Покой“, „Вечност“, „Спасение“, „Откровение“ и „Омая“.
Тя ми каза, че името й е Фертилити Холис.
Казах й да ме нарича Тендър Брансън. Това е най-близо до представата ви за име като име.
Всяка седмица отсега нататък тя ще посещава криптата на брат си. Обеща да дойде следващата сряда.
Социалната асистентка пита:
— Минаха десет години. Защо отказваш да си искрен и да споделиш какво изпитваш към покойното си семейство?
— Съжалявам — казвам й, — но наистина трябва да се залавям за работа.
Казвам й, че часът ни е изтекъл.
41.
Преди да стане твърде късно, преди моята самолетна катастрофа да надвисне прекалено близо, трябва да ви обясня името ми. Тендър Брансън. Не е истинско име. По-скоро ранг. Все едно някой от друга култура да нарече детето си Лейтенант Смит или Епископ Джоунс. Или Губернатор Браун. Или Доктор Мур. Шериф Петерсън.
Единствените имена в кридишкото общество са фамилните, фамилното име произлиза от съпруга. Фамилното име е начин да предявиш право на собственост. Фамилното име е етикет.
Моето фамилно име е Брансън.
Рангът ми е Тендър Брансън. Най-ниският ранг.
Социалната асистентка ме попита веднъж дали фамилното име е нещо като благословия или проклятие, когато отреждат работа във външния свят на синовете и дъщерите.
След самоубийствата хората от външния свят си изградиха същата зловеща представа за кридишкото общество, каквато брат ми Адам имаше за тях.
Във външния свят, каза ми Адам, хората са безумни като животни и развратничат с непознати от улицата.
Напоследък хората от външния свят ме питат дали някои фамилни имена се котират по-високо. Или те обричат на по-ниска заплата?
Хората обикновено питат дали някои бащи от сектата Кридиш оплождат дъщерите си, за да си увеличат приходите. Питат дали кастрират децата, на които е забранено да се женят — тоест, кастриран ли си? Питат дали синовете в колонията мастурбират, или правят секс с домашни животни или един с друг — тоест, содомит ли си?
Правил ли съм го? Такъв ли съм?
Непознати ме питат най-безочливо дали съм девствен.
Не знам. Забравям. И не е ваша работа.
За протокола брат ми Адам беше по-голям от мен с три минути и трийсет секунди, но според кридишките стандарти все едно бяха години.
Понеже кридишката доктрина не признава финиширалите на второ място.
Във всяко семейство първородният син се именува Адам и именно Адам Брансън щеше да наследи земята ни в църковната колония.
Всички синове след Адам се именуват Тендър. В семейство Брансън това ме нарежда сред поне осемте Тендър-Брансъновци, които родителите ми изпратиха във външния свят като трудови мисионери.