Зад входа на мавзолея звучат обичайните евтини версии на истински красива музика, за да разсеят самотата. Десет инструментални версии. Пускат се само в определени дни. Някои от старите галерии в крилата „Откровение“ и „Нова надежда“ не са озвучени. Всъщност музиката не се чува никъде, освен ако не се заслушаш.
Музика като тапети, като вещ, музика като седатив, контролиращ чувствата ти. Музика като аерозол за освежаване на въздуха.
Прекосявам „Откровение“ и не виждам Фертилити. Прекосявам „Вяра“, „Блаженство“ и „Умиротворение“ и нея я няма. Задигам няколко пластмасови рози от нечия крипта, за да не съм с празни ръце.
У мен се борят омраза, гняв, страх, примирение, когато там, до крипта 678 в крило „Покой“ виждам Фертилити Холис с червената й коса. Изчаква двеста и четирийсет секунди да докрача до нея, обръща се и казва „здрасти“.
Невъзможно е да е същата жена, която ми крещеше оргазма си по телефона.
Здрасти, казвам й.
Държи букет от изкуствени оранжеви цветове, приятни, но не дотам, че да си направя труда да ги открадна. Роклята й днес е от същия брокат, от който шият пердета — бели мотиви на бял фон. Изглежда твърда и пожарообезопасена. Незадържаща петна. Немачкаема. Скромна като майка на булката в плисирана пола и дълги ръкави, тя казва:
— И на теб ли ти липсва?
Кой, питам.
— Тревър — отвръща тя.
Боса е върху каменния под.
А, да, Тревър, напомням си. Тайният ми содомитски любовник. Забравих.
Да, казвам. Липсва ми.
Косата й изглежда като събрана на полето и натрупана върху главата й да съхне.
— Разказвал ли ти е за морското пътешествие, на което ме заведе?
Не.
— Беше съвсем нелегално.
Тя вдига поглед от крипта номер 678 към тавана, откъдето музиката се лее от малки тонколони до нарисувани облаци и ангели.
— Първо ме накара да ходя с него на уроци по танци. Научихме всички бални танци — ча-ча-ча, фокстрот, румба и суинг. Валс. Валсът беше лесен.
Ангелите над нас свирят и й шепнат нещо. Фертилити Холис се вслушва.
— Ето — казва тя и се обръща към мен. Взема моите и своите цветя и ги оставя до стената. — Можеш да танцуваш валс, нали?
Грешка.
— Не мога да повярвам, че познаваш Тревър, а не можеш да танцуваш валс — поклаща глава тя.
Пред очите й е картина как ние с Тревър танцуваме. Смеем се. Правим анален секс. Това препятствие ме спъва. То и идеята, че съм убил брат й.
— Разпери ръце — казва тя.
Правя го.
Тя приближава до мен и обгръща с длан врата ми. Другата й ръка улавя моята и я дръпва надалеч от нас.
— Сложи си другата длан върху сутиена ми — казва тя.
Правя го.
— На гърба! — вика тя и се отдръпва от мен. — Там, където го опасва сутиенът!
Правя го.
Тя ми показва как да пристъпвам напред с левия крак, после с десния и после да ги събирам, докато тя прави същото в обратна посока.
— Нарича се „боксова стъпка“ — казва тя. — Сега слушай музиката. — Едно, две, три — брои.
Музиката свири „едно, две, три“.
Броим отново и отново, пристъпваме при всяка цифра и танцуваме. Цветята във всички крипти по стените се свеждат над нас. Нозете ни изглаждат мрамора. Танцуваме. Светлината струи през прозорци от цветно стъкло. Статуите са издялани в своите ниши. Музиката долита тихо от тонколоните и отеква в камъка, нотите и акордите се стичат на приливи и отливи около нас. И ние танцуваме.
— От пътешествието съм запомнила — казва Фертилити и ръката й се отпуска по цялата дължина на моята — лицата на последните пътници, когато спускаха спасителните им лодки край прозорците на балната зала. Оранжевите спасителни жилетки обрамчваха лицата им, все едно са им отрязали главите и са ги сложили върху оранжеви възглавници. Блещеха се с ококорени рибешки очи към мен и Тревър — единствените в балната зала на потъващия кораб.
Била е на потъваща лодка?
— Кораб — казва тя. — „Презокеанска експедиция“ Опитай се да го повториш три пъти!
И той корабокруширал?
— Беше прекрасно — казва тя. — Пътническата агентка ни предупреди да не се оплакваме. Корабът бил стар френски лайнер, но го продали на южноамериканска компания. Много ар деко. Много натруфен. Все едно сградата на „Крайслер“ плава на хълбок в океана и обикаля атлантическото крайбрежие на Южна Америка, пълен с аржентинци от средната класа със съпругите и децата си. Всички лампи по стените приличаха на огромни диаманти от розово стъкло. Целият кораб беше облян в розова диамантена светлина. Килимите имаха огромни петна.