В къщата социалната асистентка лази на четири крака и търка пода на кухнята с белина и амоняк, толкова наситени, че въздухът край нея се дипли от токсини, които просълзяват очите ми.
— Не възразяваш, нали? — казва тя, без да спира да търка. — Беше в дневния ти график. Пристигнах рано-рано.
Белина плюс амоняк е равно на смъртоносен газ хлорин.
През рукналите по бузите ми сълзи я питам получила ли е съобщенията ми.
Тя диша предимно през цигарата си. Изпаренията явно не я смущават.
— Не, обадих се в офиса, че съм болна — казва. — Чистенето създава такова чувство за удовлетворение! Сварих кафе и изпекох кексчета. Защо не се поотпуснеш?
Питам я не иска ли да изслуша терзанията ми. Да си води бележки? Казвам й, че убиецът се обади снощи. Да спре да търка пода, да стане и да информира полицията? Как не!
— Не се безпокой — казва тя и потапя четката в кофата с вода за изплакване. — Снощи самоубийствата отбелязаха пик. Затова не събрах сили да отида в офиса.
След нейното търкане никой няма да успее да почисти пода. Изтриете ли лъскавия слой на балатума с киселина, сте прецакани. Приключите ли, подът ще е целият в пори, които ще задържат мръсотията. Опазил ме Бог да й го кажа. Смята, че се справя прекрасно.
Питам я как всъщност вълната от самоубийства ме опазва жив.
— Не схващаш ли? Снощи изгубихме още единайсет клиенти. Девет — предната вечер. Дванайсет завчера. Като лавина са.
Е, и?
— С тази скорост, ако има убиец, не му трябва да убива никого.
Започва да си припява. Сигурно смъртоносният хлорин си казва думата. Ръцете й нежно отмерват такта. Тя казва:
— Няма да прозвучи уместно, но поздравления!
Аз съм последният от колонията.
— Ти си почти последният оцелял.
Питам я колко остават.
— Един. В този град — отговаря тя. — Петима в страната.
Да си поиграем като в добрите стари времена, предлагам й. Да извадим стария „Диагностичен и статистически наръчник на психичните заболявания“ и да изберем нов начин да полудея. Хайде! В името на доброто старо време. Дай книгата.
Социалната асистентка въздъхва и поглежда разплаканото ми отражение в мръсната локва на пода.
— Слушай — казва. — Имам си истинска работа. Освен това изгубих наръчника. Не съм го виждала от няколко дни.
Търка и продължава:
— Не че ми липсва.
Вярно, преживя трудни десет години. Изгуби почти всичките си подопечни. Стресирана е. Сломена. Не, изпепелена. Кремирана. Смята, че се е провалила.
Страда от така наречената „спасителна безпомощност“.
— Освен това — казва тя, търкайки силно последните петна тук-там, където балатумът все още е непокътнат, — не мога да те държа вечно за ръчичка. Ако ще се самоубиваш, не мога да те спра и не нося отговорност. Според записките ми ти си напълно доволен от живота и приспособен. Тестовете го доказват. По емпиричен път.
Изпаренията ме карат да подсмърчам, за да преглътна сълзите.
— Самоубий се или не, но спри да ме измъчваш. Опитвам се да продължа напред — казва тя.
— Всеки ден в Америка се самоубиват хора. Това, че познаваш повечето, не усложнява проблема — казва тя. — Не мислиш ли, че е време да се вземеш в ръце?
34.
Мълвяха, че трябва да смачкаш жаба с голи ръце. Да изядеш жив червей. За да докажеш, че можеш да се подчиняваш като Авраам, когато се канел да убие сина си, за да ощастливи Бог, трябва да отсечеш кутрето си с брадва.
Такива слухове се носеха.
После трябва да отсечеш кутрето на някои друг.
Не виждахме повече кръстените, та нямаше как да разберем имат ли кутрета. Нямаше как да ги попитаме дали са стискали жаби.
Всички кръстени се качваха на камион и напускаха колонията. Не я виждаха повече. Камионът пътуваше към порочния външен свят, където вече им бяха уредили работа. Широкият външен свят с всичките му прекрасни нови грехове и колкото по-добре се представиш на тестовете, толкова по-хубава работа ще получиш. Досещахме се за някои от тестовете.
Старейшините ни казваха от самото начало, ако сме твърде кльощави или твърде дебели за ръста си. Наставляваха ни да посветим цялата година преди кръщението на стремежа да се усъвършенстваме. Освобождаваха ни от домашни задължения, за да посещаваме специални уроци. Библейски беседи. Уроци по чистене. Етикет, пране и останалото го знаете. Дебелите ядяха, за да отслабнат, а кльощавите просто се хранеха.