— Защото не ги е уцелила нито една кола.
Зад всички е ревът на автобуса, двигателят отзад го придвижва напред, бълвайки вонливо-цветен пушек.
Днес всички шегички са заради вестника. Различавам огромното заглавие на първа страница на петима души, скрити зад днешното сутрешно издание. То гласи: „Оцелелите членове на култа намаляват“.
Статията обяснява, че наближава финалът на трагедията с масовото самоубийство в църковната колония на сектата Кридиш преди десет години. Статията съобщава, че последните оцелели от колонията в Централна Небраска, която предпочела масовото самоубийство пред разследването на ФБР и вниманието на цялата нация, така де… вестникът съобщава, че само шестима членове на църквата са живи. Не споменават имена, но аз трябва да съм сред половината дузина.
Другата част от историята прескача на девета страница, но схващате смисъла. Четейки между редовете, разбирате: „Добре, че се отървахме.“
Не пише нищо за подозрителни самоубийства, които приличат на убийства. Няма и дума как вероятно убиец дебне шестимата последни оцелели.
Зад мен шегобиецът прошепва:
— Как се нарича член на култа Кридиш с руса коса?
Мъртвец.
— С кестенява коса?
Мъртвец.
Мъжът шепне:
— Каква е разликата между член на култа Кридиш и труп?
Няколко часа.
Мъжът шепне:
— Какво извикал членът на култа Кридиш на преминаващата катафалка?
Такси!
Мъжът шепне:
— По какво се познава член на култа Кридиш в претъпкан автобус?
Слиза на спирката и остава под автобуса.
Фертилити се обръща назад и казва:
— Млъкни!
Казва го достатъчно силно, та хората да се подадат иззад вестниците си, и добавя:
— Вземаш на подбив самоубийство, покойници, които някой е обичал. Затова млъкни!
Казва го наистина високо. Очите й греят, сиви са, но изглеждат сребърни, и аз се питам дали Фертилити не е член на култа Кридиш или все още не е преодоляла загубата на брат си. Реагира прекалено бурно.
Точно в този момент автобусът отбива към тротоара и шегобиецът се изправя между седалките и се отправя към вратата. Седим като на скамейки в църква, а пътеката между тях разполовява автобуса. Мъжът чака на опашката за слизане, широките му панталони са от кафява вълна, каквито само оцелял би надянал в такава жега. Църковните униформени тиранти кръстосват гърба му. Кафявото вълнено сако е преметнато през ръката му. Той пристъпва между седалките, поспира за миг, докато другите слизат, обръща се и докосва ръба на сламената си шапка. Познавам го отнякъде, но е толкова отдавна. Мирише на пот, на вълна и на фермерска слама.
Не помня откъде го познавам. Помня гласа му. Гласът му, само гласът му над рамото ми, в телефонната слушалка.
„Нека склопим очи, изпълнили делото си.“
Лицето му е това, което виждам в огледалото.
Неволно произнасям името му.
Адам. Адам Брансън.
Шегобиецът казва:
— Познавам ли те отнякъде?
Не, отвръщам аз.
Слизащите се придвижват няколко стъпки, отнасят го напред и той казва:
— Не отраснахме ли заедно?
Не, отвръщам аз.
Застанал пред вратата на автобуса, той вика:
— Не си ли мой брат?
Не, крещя аз.
И той изчезва.
Евангелие от Лука, Двайсет и втора глава, трийсет и четвърти стих: „… не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш“.
Автобусът се влива в потока от коли.
Единственият начин да опиша този човек е „грозен“. Особняк. Възпълен. Неудачник. Жалък в най-добрия случай. Жертва. Моят брат, по-голям от мен с три минути. Член на култа Кридиш.
Според психологическите наръчници езикът на тялото на Фертилити издава колко е вбесена от смеха ми. Краката й са кръстосани и в коленете, и в глезените. Взира се през прозореца, все едно минаваме през различно място.
Според дневния ми график в този момент трябва да лъскам с восък пода в трапезарията. Да почистя водосточните тръби. Да измия петното върху алеята пред къщата, където работя. Да обеля белите аспержи за вечеря.
Не бива да съм на среща с прекрасната и разгневена Фертилити Холис, дори да съм убил брат й и тя да си пада по моя телефонен глас през нощта, но да не ме търпи до себе си.
Истината е, че няма никакво значение какво правя. Какво правят всички оцелели. Според убежденията, с които сме отрасли, ние сме порочни, зли и нечисти.