За следващата седмица аз имам косене на моравата. Два пъти. Полиране на месинговите принадлежности за камината. Проверяване на срока на годност на всичко във фризера. Завъртане на консервените кутии в килера. Купуване на подаръци за годишнината от сватбата на работодателите ми, които те ще си поднесат един на друг.
Отговарям — разбира се. Както пожелае.
Това се случи веднага след като пожарникарите ни откриха да танцуваме без никаква драскотина в изгорелия пети етаж за женски облекла. След като ни взеха показанията и ни накараха да подпишем застрахователни формуляри, освобождаващи ги от отговорност, те ни изпроводиха до улицата. Вече сме отвън, когато питам Фертилити — защо?
Защо не се обажда на хората да ги предупреди за бедствието?
— Защото никой не иска лоши новини — свива тя рамене. — Тревър им казваше всеки път, когато сънуваше, и само си навличаше неприятности.
Никой не искал да повярва в толкова невероятна дарба, каза тя. Предпочитали да нарочат Тревър за терорист или арсонист.
Пироманиак според „Статистическия наръчник на психичните заболявания“.
В друг век щели да го обвинят, че е магьосник.
Затова Тревър се самоубил.
С малко помощ от мен, разбира се.
— Затова не казвам на хората — продължава Фертилити. — Ако щеше да се запали сиропиталище, може би щях да кажа, но тези хора убиха брат ми, защо да им правя услуга?
За да спася човешки живот, трябва да кажа на Фертилити истината, че аз убих брат й, но си мълча. Седим на автобусната спирка и мълчим, докато виждаме автобуса й. Тя ми записва телефонния си номер на касова бележка, която вдига от земята. Ако я отнеса в магазина и пусна в ход замисъла си, ще ми донесе триста долара, че и повече, Фертилити ми казва да си избера бедствие и да й се обадя. Автобусът я отнася нанякъде — до работното място, до ресторант за вечеря, до сънищата.
Според дневния ми график аз бърша праха. Подрязвам живия плет. Кося моравата. Преглеждам колите. Трябва да гладя, но знам, че социалната работничка ми върши работата.
Според „Статистическия наръчник на психичните заболявания“ трябва да вляза в някой магазин и да открадна нещо. Да намеря отдушник на натрупаната сексуална енергия.
Според Фертилити трябва да си приготвя обяд и да похапвам, наблюдавайки как умират непознати. Представям си как във вторник следобед седим на кадифеното канапе в хотелското фоайе и отпиваме чай, настанени в ложата.
Според Библията трябва да съм не знам какво.
Според кридишката доктрина трябва да съм мъртъв.
Нито едно от гореизброените не ме привлича и аз просто се разхождам из центъра. Пред пекарната се носи мирис на хляб, където след пет дни според Фертилити ще се чуе „бум!“. В дъното на магазина за домашни любимци стотици канарчета пърхат насам-натам в смърдящата си претъпкана клетка. Следващата седмица всички ще са свободни. После какво? Приисква ми се да им кажа — останете си в клетката. Има по-добри неща от свободата. Има по-лоши неща от това да, живееш дълго и отегчително в къщата на някой непознат, да умреш и да отидеш в канарския рай.
На бензиностанцията, която според Фертилити ще гръмне, служителите пълнят резервоарите достатъчно доволни, в никакъв случай недоволни, млади, в неведение, че следващата седмица ще са мъртви или безработни — зависи дали са на смяна.
Стъмва се много бързо.
В хотела, през големите стъклени прозорци на фоайето, полилеят надвисва над жертва след жертва. Жена с мопс на каишка. Семейство — майка, баща, три малки деца. Часовникът зад рецепцията казва, че остава още много време до три часа и четири минути на следващия вторник. Безопасно е да стоиш под него дни наред, но не и секунда по-дълго.
Мога да мина край портиерите в златни нашивки и да кажа на управителя, че полилеят му ще падне.
Всички, които обича, ще умрат.
Дори той ще умре. Някой ден.
Бог ще се върне да ни съди.
Всичките му грехове ще го обрекат да се пържи в ада.
Дори да казваш истината на хората, те няма да ти повярват, докато не се случи. Когато ще е твърде късно. Междувременно истината само ще ги ядоса и ще ти навлече неприятности.
Затова просто се прибирам вкъщи.
Трябва да приготвя вечерята. Да си изгладя ризата за утре. Да си излъскам обувките. Да измия чиниите. Да пробвам нови рецепти.
Има една супа, наричат я „Сватбена чорба“. Необходими са три килограма костен мозък. Дреболиите са на мода тази година. Хората, за които работя, държат да се хранят на гребена на вълната. Бъбреци. Дроб. Надути свински пикочни мехури. Телешко шкембе с кресон и копър за преживяне. Искат животни, пълнени с най-изумителни други животни, птици, пълнени със заек. Шаран, пълнен с шунка. Гъска, пълнена със сьомга.