Разстила върху масата старите полицейски снимки отпреди десет години. В мен се взират стотици мъртъвци, подредени в редици върху земята. Кожата им е почерняла от цианида. Толкова са подути, че тъмните, собственоръчно ушити дрехи са изопнати по телата им. Пръст си и в пръст ще се върнеш. Пепел си и в пепел ще се превърнеш. Целият процес на рециклиране трябва да е толкова бърз и лесен, но не е. Телата лежат там вдървени и смрадливи. Така социалната асистентка се опитва да пришпори емоциите ми. Твърди, че потискам скръбта си.
Искам ли да се намеся и да идентифицирам тези хора?
Ако някъде дебне убиец, казва тя, мога да й помогна да открие човека, който трябва да е сниман тук мъртъв, но не е.
Благодаря, отвръщам. Не, благодаря. Без дори да поглеждам, знам, че Адам Брансън няма да е мъртъв на никоя от снимките й.
Социалната асистентка понечва да седне, но аз я моля да спусне завесите. През кухненския прозорец микробус на сателитен канал снима репортаж. Мръсните чинии от закуската, натрупани на преден план в мивката — не бих искал да изглеждам така по вечерните новини. Мръсните чинии в мивката, аз и социалната асистентка седим до кухненската маса, телефонът и папките са разхвърлени върху покривката на бели и жълти квадратчета, а ние стискаме по чаша джин с тоник в десет сутринта.
Гласът на новинаря сигурно обяснява как единственият оцелял от последния американски култ на смъртта — Кридиш — е поставен под наблюдение за предотвратяване на самоубийство след трагичната серия от самоубийства, отнела живота на останалите оцелели.
После го прекъсват за реклама.
Социалната асистентка преглежда папките на последните си клиенти. Бранън, мъртъв. Уокър, мъртъв. Филипс, мъртъв. Всички, мъртви. Всички освен мен.
Жената снощи, единствената друга оцеляла от култа Кридиш, яла пръст. Има си дори название. Наричат го геофагия. Станала популярна сред африканците, доведени като роби в Америка. Популярна вероятно не е точната дума.
Жената коленичила в задния двор на къщата, където работила единайсет години, гребяла с лъжичка пръстта от розовата леха и я лапала. Пише го в доклада на социалната асистентка. Последвало нещо, наречено езофагеално разкъсване, след това перитонит и призори тя била мъртва.
Момичето преди нея умряло с глава във фурната. Момчето преди него си прерязало гърлото. Точно както ни учеше църквата. Някой ден развратните господари на света ще ни унищожат, о, тъжен ден, и армиите на света ще ни стъпчат и най-чистите Божии чеда трябва да се възнесат при Бог чрез собствената си ръка.
Възнасяне.
Да, и всички невъзнесени при Бог при първото пътуване трябва да се присъединят възможно най-бързо към събратята си.
И така, през последните десет години един след друг, мъже и жени, домашни прислужници и градинари, фабрични работници из цялата страна се предаваха в ръцете Му. Въпреки Програмата за опазване на оцелелите.
Освен мен.
Питам социалната асистентка има ли нещо против да оправи леглата. Ако се наложи да изопна още един чаршаф, кълна се, че ще си пъхна главата в резачката за месо. Ако се съгласи, обещавам да съм жив, когато се върне.
Тя тръгва нагоре. Аз казвам — благодаря.
След като социалната асистентка ми съобщи, че всички в църковната колония са мъртви и прочее, първото, което направих, е да запаля цигара. Най-умното нещо, което някога съм правил, е да пропуша. Когато тя се отби да ми каже ликувай, защото и последният оцелял кридиш е отишъл на оня свят снощи, тогава аз седнах пред кухненската маса и насърчих самоубийствения си процес с едно хубаво твърдо питие.
Църковната доктрина повелява да се самоубия. Но не казва, че трябва да е прибързана, мигновена, незабавна смърт.
Вестникът още е вън на прага. Чиниите от закуска — неизмити. Хората, за които работя, заминаха, за да избегнат прожекторите. Представяте ли си? След като години наред съм превъртал порнокасетите им под наем и съм накисвал лекетата им. Той е банкер. Тя е банкерка. Имат коли. Притежават тази красива къща. Притежават мен да им оправям леглата и да кося моравата. Честно казано, вероятно заминаха, за да не се приберат вкъщи някоя вечер и да ме намерят мъртъв на кухненския под.
И четирите им телефонни линии са заети. Шоуто на Дон Уилямс. Барбара Уолтърс. Агентът ми казва да си взема огледалце и да се упражнявам да изглеждам искрен и невинен.