Сещам се за Фертилити и се питам дали съм последният човек на този свят, когото събитията сварват неподготвен, Фертилити с нейните сънища за бедствия и този тук с гладко избръснатото си лице и кръговрата на историята, те са две грахчета, съжителстващи в една и съща отегчителна шушулка.
— Реалността означава да живееш, докато умреш — казва агентът. — Истината е, че никой не иска реалност.
Агентът затваря очи и притиска чело с длан.
— Истината е, че култът Кридиш не е нищо особено — заключва. — Основан е от милеритски отцепници през 1860 година по време на Голямото пробуждане, когато само в Калифорния са създадени над петдесет утопични комуни.
Той отваря очи и насочва показалец към мен.
— Имаш нещо — домашен любимец, птичка или рибка.
Питам го откъде знае за рибката ми.
— Не е правило, но е вероятно — казва той. — През 1939 култът Кридиш гарантира на трудовите си мисионери правото да притежават домашен любимец. През същата година някаква си Биди от култа откраднала дете от семейството, на което прислужвала. Решили, че домашният любимец удовлетворява потребността да се грижиш за зависимо същество.
Някоя Биди откраднала нечие бебе.
— В Бирмингам, Алабама — казва той. — Самоубила се, разбира се, в мига, щом я разкрили.
Питам го какво друго знае.
— Имаш проблем с мастурбацията.
Това е лесно, вметвам. Прочел го е в досието ми от Програмата за опазване на оцелелите.
— Не — казва той. — За наш късмет всички досиета на твоята социална асистентка са изчезнали. Всичко, което говорим за теб, ще бъде неоспоримо. И преди да забравим, зачертахме шест години от живота ти. На двайсет и седем си, ако те пита някой.
Откъде тогава знае толкова много за моя проблем… така де… за мен?
— За мастурбацията?
Моите Онанови престъпления.
— Явно всички трудови мисионери имат проблем с мастурбацията.
Де да знаеше. Някъде в изгубеното ми досие съм документиран като ексхибиционист, страдащ от биполярен синдром, мизофоб, клептоман и прочее, и прочее. Някъде в нощта зад нас социалната асистентка отнася тайните ми в гроба си. Някъде на половин свят зад мен е моят брат.
Понеже е такъв експерт, питам агента дали има случаи на убийства на хора, които е трябвало да се самоубият, но не са. Някой от тези други религии убивал ли е оцелелите?
— Имаше няколко необяснимо убити от Храма на народа — казва той. — И то от Ордена на Слънчевия храм. Неприятностите на канадското правителство с Ордена на Слънчевия храм подтикна нашето правителство да създаде Програмата за опазване на оцелелите. Малки групи френски и канадски последователи на Слънчевия храм продължиха да се самоубиват и да се убиват едни други години наред след първоначалния инцидент. Наричаха убийствата „Отпътувания“.
Той казва:
— Членовете на Слънчевия храм се запалваха живи с бензинови и пропанови експлозии, защото вярваха, че ще ги изстрелят към вечния живот на звездата Сириус. — Той сочи нощното небе. — Сравнена с това, кридишката бъркотия е безкрайно кротка.
Питам го дали е предусещал нещо за оцелял член на култа, който издирва и убива останалите.
— Оцелял член на култа освен теб? — пита агентът.
Да.
— Убива хора, казваш?
Да.
Вперил поглед в светлините на Ню Йорк, пробягващи край колата, агентът казва:
— Убиец кридиш? Небеса! Надявам се да няма.
Вперил поглед в същите светлини отвъд тъмното стъкло, в звездата Сириус, в собственото си отражение с размазан около устата шоколад, аз казвам — да, аз също.
— Цялата ни кампания е изградена върху факта, че ти си последният оцелял — казва той. — Губиш ми времето, ако има друг жив кридиш. Цялата кампания отива на вятъра. Ако ти не си единственият жив кридиш на този свят, си безполезен за нас.
Той повдига леко капака на куфарчето и изважда кафяво шишенце.
— Ето — казва — вземи си няколко серадона. Те са най-добрият лек срещу безпокойство.
Само дето още не съществуват.
— Престори се — казва той — заради плацебо ефекта.
И пуска два в дланта ми.
26.
Хората ще кажат, че стероидите са ме побъркали.
Дуратестон 250.
Френски мифепристон за ранни аборти.