Молитва срещу потене под мишниците.
Молитва да ме извикат на интервю за работа.
Молитва за намиране на изгубени контактни лещи.
Все пак дори Фертилити казва, че преувеличавам за книгата. Тя иска втори том.
Фертилити казва, че когато възславям Бог на някои стадиони, приличам на хората с дрехи с картинка на Мики Маус или кока-кола. Искам да кажа, толкова е лесно. Дори не е истински избор. Няма как да сбъркаш, Фертилити казва, че възхвалата на Бог е толкова безопасно нещо. Дори не се налага да се замисляш.
— Бъдете плодотворни и се множете — казва ми тя. — Възславяйте Бог. Няма риск. Това е вродената ни нагласа.
„Книгата с много лесни молитви“ се спаси, понеже хората използваха всяка молитва. Някои се дразнеха, предимно религиозни хора, които ненавиждат конкуренцията, но по това време паричният ни приток беше намалял. Приходите ни секваха. Нарича се пренасищане на пазара. Хората бяха запаметили молитвите. Хората, приклещени в уличните задръствания, рецитираха „Молитва за отпушване на трафика“. Мъжете рецитираха „Молитва за отлагане на оргазма“ и тя действаше поне толкова сполучливо, колкото таблицата за умножение.
Най-добрият ми избор изглеждаше да си държа езика зад зъбите и да се усмихвам.
Освен това зрителите ми на живо намаляваха. Снимката ми на корицата на списание „Пийпъл“ вече изоставаше с три месеца зад мен.
И няма такова нещо като преквалификация на знаменитости.
Няма да видите залезли кинозвезди да се връщат в колежа за професионална преориентация. Единствената ми възможност беше да организирам телевизионни игри, но не съм толкова умен.
Бях подминал зенита и от гледна точка на времето ми се отваряше нов подходящ прозорец да извърша самоубийството си. Почти го направих. Таблетките бяха в ръката ми. Бях толкова близо. Планирах да погълна свръхдоза метатестостерон.
Точно в този момент агентът ми се обажда по телефона. Вика, наистина с пълно гърло, както звучи, когато един милион крещящи християни скандират името ти в Канзас Сити, такова въодушевление отеква в гласа му.
По телефона в хотелската стая агентът ми казва, че съм получил най-добрия ангажимент в кариерата си. Следващата седмица е. Трийсет секунди между реклама на маратонки и на ресторант за тако. В най-гледаното време през седмицата за основно почистване.
Замислям се удивено как тези хапчета бяха почти в устата ми.
Вече не ми е скучно.
Сателитна телевизия, милиони-милиарди зрители — ето го върховният момент, последният ми шанс да извадя пистолет и да се застрелям с приличен зрителски дял.
Съвсем показно мъченичество.
— Има една уловка — казва ми агентът по телефона. Крещи: — Уловката е, че им обещах да демонстрираш чудо.
Чудо.
— Нищо забележително. Не се налага да разделиш водите на Червено море и прочее — отвръща. — Да превърнеш вода във вино ще е достатъчно, но помни — няма ли чудо, няма да пуснат материала.
23.
Фертилити Холис се появява отново в живота ми в Спокейн, Вашингтон, където ям пай и пия кафе инкогнито в „Шари“, когато тя влиза и тръгва право към моята маса. Фертилити Холис няма вид на кръстница-фея, но появата й все пак изненадва.
Невинаги.
Фертилити с древните си сиви очи, отегчени като океана.
Фертилити с досадните й въздишки.
Тя е преситеното око на урагана, който е светът около нея.
Фертилити с нейните ръце и лице, безжизнени като на препатил корабокрушенец, като на безсмъртен, на египетски вампир, наблюдавал милиони години телевизионните повторения, които ние наричаме история. Тя се отпуска на стола срещу мен и аз се радвам, понеже и без това ми трябва за чудото.
Това е по времето, когато все още успявах да се изплъзна от антуража си. Още не бях станал никой, но вървях натам. Заради медийното безразличие. Заради спада в популярността ми.
Фертилити подпира вяло лакти върху масата и скрива лице в шепите, скучноцветната й червена коса виси безжизнено около лицето й, сякаш току-що е пристигнала от планета с по-слаба гравитация от земната. Сякаш когато е тук, въпреки че е кожа и кости, тежи четиристотин килограма.
Облечена е разделно — блузка и панталони, обувки, влачи платнена пътна чанта. Климатикът работи и надушвам фабричния й омекотител, сладък и фалшив.
Изглежда обезводнена.
Изглежда на път да изчезне.
Изглежда изтъркана с гума.
— Не се вълнувай — казва тя. — Това съм аз без грим. Тук съм по работа.