Казвам й да продължава да търси.
— Следващата седмица Хо Хо — голямата панда в Националния зоопарк ще пипне венерическо заболяване от гостуваща панда.
Няма начин да кажа такова нещо по телевизията.
— Бум на заболявания от туберкулоза?
Прозявка.
— Магистрален снайперист?
Прозявка.
— Нападение от акули?
Очевидно остъргва дъното на тенджерата.
— Състезателен кон със счупен крак?
— Разрязана картина в Лувъра?
— Ранен министър-председател?
— Паднал метеорит?
— Заразени замразени пуйки?
— Горски пожар?
Не, казвам й.
Твърде тъжно.
Твърде префърцунено.
Твърде политическо.
Твърде езотерично.
Твърде грубо.
Няма чар.
— Изригнала лава? — предлага Фертилити.
Твърде бавно. Няма драма. Предимно материални щети.
Проблемът е, че филмите на ужасите създават у всички прекалено високи очаквания от природата.
Сервитьорката донася пилешката яхния и лимоновия ми пай и налива кафе в чашите ни. После се усмихва и тръгва да умре.
Фертилити прелиства напред-назад бележника.
В стомаха ми черешовият пай предизвиква борба. Спокейн е отвън. Вътре е климатикът. Нищо не напомня схема.
— Пчели-убийци? — казва Фертилити.
Къде, питам.
— Ще пристигнат в Далас, Тексас.
— Кога?
— Следващата неделя сутрин в осем и десет.
Няколко, рояк, колко?
— Милиарди.
Чудесно, казвам й.
Фертилити въздъхва и започва да рови в пилешката яхния.
— Мамка му! — казва. — От самото начало си знаех, че ще го избереш.
22.
И така, милиарди пчели-убийци дожужават в Далас, Тексас в осем и десет в неделя сутринта точно по разписание. Въпреки моите мижави петнайсет процента пазарен дял от телевизионни зрители за моята изява.
Следващата седмица телевизията ми отпуска цяла минута и тежката артилерия — фармацевтични компании, автомобилостроителни компании, петролни и тютюневи конгломерати се редят на опашка за вероятни спонсори, ако извърша още по-голямо чудо.
Поради съвсем криворазбрани причини застрахователните компании също са много заинтригувани.
Между сега и следващата седмица аз съм по пътя и изнасям вечерни проповеди във Флорида. По дъгата Джаксънвил-Тампа-Орландо-Маями. „Чудодейният кръстоносен поход на Тендър Брансън“. По едно чудо на ден.
Моята „Чудотворна минута“ — така искат да я нарекат агентът и телевизията — е, тя не ми струва никакви усилия. Някой насочва камера към теб. Косата ти е сресана, носиш вратовръзка и говориш със сериозен вид право към обектива.
Фарът в Ипсуич Пойнт ще се срути утре.
Следващата седмица глетчерът Манингтън в Аляска ще рухне и ще потопи презокеански лайнер, чийто туристи се наслаждават на гледката твърде отблизо.
След още една седмица мишки, пренасящи смъртоносен вирус, ще се появят в Чикаго, Такома и Грийн Бей.
Все едно четеш новините, но преди да се случат.
Планирам да накарам Фертилити да ми даде няколко дузини предсказания и аз просто да запиша цял сезон „Чудотворни минути“. Подсигурил годината, ще съм свободен да проповядвам на живо, да рекламирам продукти, да подписвам книги. Да давам консултации евентуално. Да получа блестящи второстепенни роли в киното.
Не ме питайте кога, защото не помня, но някъде по пътя забравям да се самоубия.
Ако агентът беше записал самоубийството някъде в графика ми, досега да съм мъртъв. Седем вечерта, четвъртък, изпий препарат за отпушване на канали. Няма проблем. Но във вихъра на пчелите-убийци и на претоварения си режим аз кърша пръсти. Ами, ако не открия Фертилити отново? На всичкото отгоре антуражът ми ме следва непрекъснато по петите. Екипът винаги ме следи — агентът, отговорниците за графика, личният фитнес треньор, ортодонтът, дерматологът, диетологът.
Пчелите-убийци не оправдаха очаквания фурор. Не убиха никого, но привлякоха доста внимание. Сега ми трябва „бис“.
Рухнал стадион.
Затрупани миньори.
Дерайлирал влак.
Единственият момент, когато оставам сам, е в тоалетната и дори тогава съм обкръжен.
Фертилити я няма никаква.
В почти всички мъжки обществени тоалетни има дупка в стената между съседните кабинки. Издълбана е в твърдото дебело дърво само с нокти. Плод на много дневен или многомесечен труд. Дупките зеят и в мрамор, и в стомана. Сякаш някой се е опитвал да избяга от затвора. Отворът е достатъчно голям да погледнеш през него. Или да разговаряш. Или да промушиш пръст, език или пенис и да избягаш само с тази малка частица.