Когато го попитах какво става с котката, той ме попита: „Какво ми пука?“
Водещата седи срещу мен. На фона на цялото й тяло краката й не изглеждат твърде дълги. Ушите й се виждат, колкото да покажат обиците. Всичките й проблеми са скрити вътре. Всичките й недостатъци са вътре. Единствената миризма, която излъчва, дори дъхът й, е на спрей за коса. Както се е сгънала на стола — с кръстосани в коленете крака, с ръце, преплетени в скута, — позата й не е толкова удобна, колкото имитация на оригами от плът и кръв.
Според сценария аз седя на канапето, на остров от гореща светлина, заобиколен от телевизионни камери и кабели и тихи техници, които си вършат работата в мрака около мен. Агентът е някъде в сенките, скръстил ръце и вперил поглед в часовника си. Агентът се обръща натам, където неколцина сценаристи внасят последни поправки в текста, преди да се появи на телесуфльора.
На малка масичка до канапето има чаша вода с лед и ако я вдигна, ръката ми трепери толкова много, че ледените кубчета тропат, докато агентът не поклаща глава към мен и устата му изобразява безмълвно „не“.
Записваме.
Според водещата тя усеща моята болка. Чела е автобиографията ми. Знае какви унижения съм изтърпял. Колко ли е унизително да си гол и продаден като роб, гол. Бил съм само на седемнайсет или осемнайсет и всички тези хора, всички от култа, са ме зяпали гол. Гол роб, казва тя. Продаден гол в робство.
Агентът е в полезрението ми точно над рамото на водещата, а в тъмнината около него са сценаристите, облечени.
До агента телесуфльорът ми казва: Чувствах се осквернен, когато ме разсъблякоха гол като на тържище за роби.
Според телесуфльора: Чувствах се дълбоко унизен.
Според телесуфльора: Чувствах се употребен и опетнен… насилен.
Сценаристите се скупчват около телесуфльора и устните им оформят думите, докато аз ги чета на глас.
Докато чета всичко това сред камерите, които ме наблюдават, водещата поглежда към режисьора в мрака и докосва китката си. Режисьорът вдига два пръста, после осем пръста. Един техник излиза на светло и пъхва кичур коса зад ухото на водещата.
Телесуфльорът ми казва: „Насилваха ме сексуално. Сексуалното насилие беше често явление сред членовете на култа Кридиш. Кръвосмешението беше ежедневие. Както и сексът с всякакви животни. Силно разпространено беше сатанинството. Членовете на култа принасяха деца в жертва на сатаната, но преди това ги насилваха като побъркани. После старейшините ги убиваха. Пиеха от кръвта им. С тези деца бях в училище всеки ден. Църковните старейшини ги изяждаха. При пълнолуние църковните старейшини танцуваха голи, наметнали само кожите на мъртвите деца.“
Да, казвам аз, беше много, много потискащо.
Телесуфльорът казва: „Ще намерите всички ярки описания на кридишките сексуални престъпления в моята книга. Нарича се «Спасен от спасението» и е по книжарниците в цялата страна.“
В сенките агентът и сценаристите се поздравяват мълчаливо с вдигнати палци. Агентът ме окуражава с два вдигнати палеца.
Ръцете ми са безчувствени. Не усещам лицето си. Езикът ми принадлежи на някой друг. Устните ми са мъртви от циркурморалната парестезия.
Странични ефекти.
Периферната парестезия убива чувствителността на краката ми. Усещам цялото си тяло далечно и чуждо като картина на мен самия в черен костюм, седнал на кафяво канапе в рамките на студийния екран. Сигурно така се чувстваш, когато душата ти се възнесе на Небето и наблюдава как останалите части от теб — плътта ти и кръвта ти — умират.
Режисьорът размахва пръсти към мен — два на едната ръка и четири на другата. Какво се опитва да ми каже? Не знам.
Телесуфльорът цитира предимно част от автобиографията ми, която не съм писал. Ужасното детство, което не съм имал. Според телесуфльора членовете на култа Кридиш горят вкупом в Ада.
Телесуфльорът ми казва: „Никога няма да превъзмогна болезнената унизителна болка, независимо колко богат ще стана, когато наследя земите на Църквата.“
Според телесуфльора: „Новата ми книга, «Книгата с много лесни молитви», е незаменим инструмент за справяне със стреса, който измъчва всички ни. Нарича се «Книга с много лесни молитви» и е в книжарниците в цялата страна.“